Патрик Линч - Застрахователи

— Разбира се, Лийт не каза нищо — й обясни той, когато потеглиха. — Но мисля, че няма да видим тия пари.

— Господин Харис не се ли ентусиазира?

— О, да. Симпатичен човек. Щял да се радва на всичко, което му помогне да проумее данните. Не е някой селяндур. Всъщност знае адски много за метеорологията.

— Тогава какъв е проблемът?

— Лийт. Мисля, че не разбира нищо. Постоянно зяпаше облаците и по лицето му виждах, че е тотално объркан. Нямаше никаква база за сравнение: нито акции, нито анализи на печалбите. Щеше да е много по-доволен, ако продавахме плочки за баня.

Алекс го слушаше, но без да го чува. Мислите й постоянно се връщаха към последния й спомен от Уайт. Беше се опитал да я манипулира, да я измами, сякаш нейният живот не означаваше нищо. В цялата история с „Провидънс Лайф“ най-много я смущаваше това, че Уайт е бил в основата на програмата за изолиране на риска. А после бе открил, че е един от генетичните парии. Фактът, че Уайт никога нямаше да бъде изправен пред съда, даваше на някои журналисти чувство за собственост върху случая. Най-подробно бяха разисквали състоянието му, онова, което му бе готвела хореята на Хънтингтън. Силата на страданията му, действителни и очаквани, не позволяваше на Алекс да му се сърди. Той също беше жертва на този ужасен бизнес. И сега, след като скъсваше и последната си връзка с него — неговата жестока лъжа за бъдещето й — тя изпитваше само тъга.

Бяха спрели на железопътен прелез. Последните няколко вагона на някакъв товарен влак бавно минаваха пред тях. Роби я гледаше и сериозно й говореше нещо. Алекс разбра, че сигурно е приел разсеяното й мълчание като поредното съмнение в общото им бъдеще.

— … да продължаваме да правим опити — накрая рече той. — Зная колко ти е трудно да живееш така, но дълбоко в себе си знаеш, че с компютърната техника, която вече имаме, със софтуера, който разработихме, всичко това просто няма начин да не проработи.

Влакът отмина и пред тях се разкри пътят, прав и с металически блясък. После се изсипа дъждът. Внезапен проливен дъжд, който изличи всичко останало освен жълтия сигнал на прелеза. Роби зяпаше пороя с отворена уста.

— Леле! — каза Алекс и избухна в смях.

Игра на думи с името на града Провидънс, столица на щата Роуд Айланд, което означава „Провидение“. — Б.пр.

„Taq“ ДНК полимераза. Ензим, изолиран през 70-те години на основата на бактериалния организъм Thermus aquaticus, откъдето произхожда и името му. — Б.пр.

Малки острови и рифове край Южна Флорида. — Б.пр.

Американска банка. — Б.пр.

Сухо светло испанско шери. — Б.пр.

Роджър Уилямс (1603 — 1683) — английски свещеник, основател на колонията Роуд Айланд. — Б.пр.

Етични, правни и социални въпроси в науката. — Б.пр.

Александър Поуп (1688 — 1744) — английски поет. — Б.пр.

Жан-Антоан Вато (1684 — 1721) — френски художник. — Б.пр.

Италианско червено вино. — Б.пр.

Шарл Едуар Льо Корбюзие 11887 — 1965) — швейцарски архитект, живял във Франция. — Б.пр.

Песен на Саймън и Гарфънкъл. — Б.пр.

Злокачествен тумор, често предизвикван от излагане на азбест. — Б.пр.

Град в североизточната част на Роуд Айланд. — Б.пр.

Наследствено нарушение на сърдечния ритъм. — Б.пр.

Използван в миналото седатив. При употреба от бременни предизвиква аномалии в крайниците на зародиша. — Б.пр.