Патрик Линч - Застрахователи

Уайт за пръв път изглеждаше искрено смутен. Той умолително погледна към нея.

— И сте решили, че вие също трябва да взимате своето — каза Алекс.

Грант зареди пушките помпи и бутна едната в замръзналите ръце на Ферули. После изсипа по шепа патрони в джобовете си и му даде знак да пази тишина. Двамата поеха нагоре по отбивката към къщата. На горния етаж светеше. През един от прозорците на долния се процеждаше призрачно зеленикаво сияние. Ферули веднага стана вир-вода. Когато Нойман го беше повикал, той си сложи само палто и нов чифт леки обувки. Сега те издържаха само минута преди краката му да започнат да жвакат.

Когато стигнаха на пет метра от къщата, Грант спря и посочи с показалец. И каза нещо, което проливният дъжд заглуши. Ферули трябваше да се приближи, за да го чуе.

— В кухнята е — рече Грант. После го хвана за брадичката и се вгледа в очите му. — Стой тук и чакай. Аз ще вляза. Ясно ли е?

Ферули кимна, като премигваше заради дъжда.

— Ясно ли е? — повтори Грант.

— Да, да.

— Това също е бизнес. Всъщност съвсем обикновен бизнес.

Ферули го проследи с поглед, докато заобикаляше къщата.

— Отначало бяхме дванайсет — каза Уайт. — Всеки имаше някаква роля. Но въпреки че бяхме толкова много, парите просто… Все едно че бяхме открили петролен кладенец.

Той изля остатъка от бутилката в чашата си.

— Започна да става проблем. Къпехме се в пари. Просто бяха прекалено много. Никой друг не трябваше да знае, нито приятелките, нито жените ни.

Алекс си помисли за Маргарет Елиот. Ето какво бе отровило брака й: парите. Ето какво беше променило атмосферата в „Провидънс Лайф“: парите. Мълинс и неговият часовник. Марк и порнографските му автомобилни списания. Всички те бяха копнели да използват парите си, но трябваше да го правят дискретно. Тя посочи бутилката на масата.

— Виното, което пиеш. Колко струва?

Уайт се замисли за момент.

— Алекс, мисля, че не…

— Цената. Кажи ми я.

— Тази бутилка ли? Три хиляди долара.

— Три хиляди долара касата ли?

— Бутилката. Купиха ми я в Лондон от „Сотби“.

Алекс ахна.

— Това са… това са петстотин долара на чаша, петдесет долара на глътка. Това е отвратително!

— Алекс, това са просто…

— Просто пари. Да, зная.

Уайт клатеше глава.

— Алекс, опитвам се да… да ти обясня как всичко…

Презрителният й поглед го накара да замълчи. Тя почака, после сви рамене.

— Продължавай. Не бързам за никъде. Поне докато не престане дъждът.

— Алекс, не бих могъл да се измъкна от всичко това, даже да исках.

— За какво говориш?

— За договора ни. Преди шест години се стигна до… спор. Гьобърт искаше преждевременно да се пенсионира. На другите не им харесваше. „Щом той може да си тръгне, защо и аз да не мога?“ И така нататък. Бяхме у Нойман. Тогава осъзнахме, онзи следобед, че ако някой си тръгне, ще трябва да го заместим, а това можеше да се окаже много рисковано. Пък и ако хората започнеха да напускат, ако започнеха да харчат парите си, някой можеше да забележи и да започне да разпитва. Затова сключихме договор. Той уреждаше всички въпроси: колко време да продължи операцията, как да се пенсионираме или да се преместим в друг район в уречено време през идващите години. Всеки си имаше дата — нещо, което с нетърпение да очаква. Не можехме просто да вземем парите и да изчезнем. Всичко трябваше да стане постепенно, така че хората, които постъпват във фирмата, да не забележат. И щяхме да успеем. Просто трябваше да пропускаме все повече рискови случаи.

— Рискови случаи като мен ли?

Уайт я погледна, но не отговори.

— Само че Елиот се е опитал да избяга — каза Алекс.

— Да. И беше… За него се погрижиха.

— Искаш да кажеш, че сте го убили.

— Точно така щяха да постъпят и с мен. Той наруши договора. Избяга, без да се замисля, че така може да ни разкрие. Оставаха му още само пет години.

— Пет години, с които е смятал, че не разполага. Години, които са станали по-скъпоценни от всичките му пари.

Уайт впери очи в студената светлина на хладилника.

— Да… така излиза.

— Значи сте го убили.

— Грант го уби. Аз нямам нищо общо с това.

— Грант ли? Мислех, че е обикновен детектив.

Уайт поклати глава.

— Неговата… биография е малко по-сложна. Използват го заради… ами, с целия си опит, с всички нещастни случаи, които е виждал, той… така да се каже, той е специалист в своята област.

— Грант ли се опита да ме убие?

— Грант или някой от хората му. Не разбираш ли? Трябва да избягаш с мен. Аз мога да те закрилям. Мога да ти дам всичко, каквото поискаш.