Патрик Линч - Застрахователи

Детективът кимна и се засмя.

— Радвам се, че смяташ така, Марк. Това адски много ще улесни работата ти.

Седяха на масата. Пистолетът лежеше помежду им. Сега Уайт носеше палто и пиеше шато петрус от чаша с високо столче. Дори не си бяха направили труда да включат лампата. Хладилникът продължаваше да е отворен, бръмчеше и хвърляше сенки по масата, сякаш Уайт винаги осветяваше стаята по този начин. Той говореше, впил поглед в масата, като изпаднал в транс. Искал да го разбере, искал да й обясни всичко. Едва тогава можела да го съди. Алекс го наблюдаваше вцепенена, изтощена до смърт, смазана от новата действителност.

Всичко започнало през 1987-а. И без това вече на загуба, „Провидънс Лайф“ стигнала на дъното с поредица от неуспешни инвестиции в недвижими имоти. Изведнъж целият баланс станал на дупки. Говорело се за преобразуване в акционерно дружество или сливане с конкурентна компания. Всички знаели, че излизането на стоковия пазар ще доведе до купуването им, докато сливането щяло да означава мнозина от тях да изгубят работата си. И двете възможности не били привлекателни.

Вкарването на „Медан“ в играта било идея на Уайт. Това бил повратен момент, истински късмет. В началото на 80-те години „Провидънс Лайф“ вложила пари в клиниката и директорският борд бил отлично запознат с работата на нейната лаборатория. „Медан“ била обещаваща, но икономически нерентабилна. Учените открили два генетични комплекса, които, изглежда, кодирали общи форми на сърдечни болести, най-големият източник на искове към застрахователите. Но това станало в самото начало и изобщо не било ясно какви ще са приложенията на новата методика, нито в какви законови рамки ще може да се използва. „Провидънс Лайф“ увеличила инвестициите си в „Медан“, после купила контролния пакет акции. Новите средства довели до бързо усъвършенстване на диагностичните процедури.

— Изведнъж… сякаш изведнъж придобихме способност да виждаме в тъмното — каза Уайт.

Алекс си спомни думите на Бен Елис, че разпечатките загатвали за важно откритие.

— Но защо не съобщихте за тези успехи? — попита тя. — Защо не ги публикувахте?

Той поклати глава и се усмихна.

— Виж, това щеше да е глупаво. Науката е бизнес, Алекс. Поне в „Медан“. Проблемът беше как да направим пари от това. Откриването на дефектен ген невинаги означава, че можеш да го използваш. Фирмата можеше да работи двайсет години и пак да не получи нищо. А ние не бяхме в състояние да си позволим да чакаме толкова дълго.

Алекс не отговори. Не знаеше в какво да вярва. Уайт се размърда на стола си и продължи:

— При застраховки за над сто хиляди долара вече бяхме започнали да взимаме кръвни проби за СПИН — и тайно да правим анализ за алкохол и наркотици, също като много наши конкуренти. Просто трябваше да използваме методиката на „Медан“ и да разширим тези изследвания. При предразположение към сърдечни болести, Алцхаймер, рак на гърдата или яйчниците, рак на простатата, Хънтингтън, отказвахме застраховка и клиентът отиваше другаде. Исковете започнаха да намаляват, не чак толкова, че да облекчат нестабилното ни финансово положение, но достатъчно, за да ги забележи внимателен статистик. Скоро стана ясно, че всъщност се нуждаем от начин да изолираме рисковите случаи. Проблемът беше, че хората, които се застраховаха за по-малко от сто хиляди, не щяха да дават кръвни проби. Позоваваха се на гражданските си свободи.

— Затова сте започнали да използвате пликовете — безизразно рече Алекс.

Уайт се усмихна.

— Идеята не беше чак толкова оригинална. Вече се прилагаше в съдебномедицинските лаборатории из цялата страна. ДНК проби можеха да се взимат от гърба на пощенски марки. Запитахме се защо да не направим нещо подобно. Нашите застраховки живот бяха абсолютно подходящи. Ние достигаме до повечето си клиенти на работното им място.

— Зная. И какво от това?

— Ами те сами запечатват пликовете си, вместо да ги оставят на съпругите и съпрузите си — о, да, сетихме се и за това. И започнахме. Харолд Тейт разработи лепила, даващи оптимални резултати за запазване на ДНК. Не можехме да променим лепилото, използвано от пощата, но можехме да си направим наши пликове. Тогава се роди формулярът на „Провидънс Лайф“.

Алекс се пресегна за чашата и отпи.

— „Прайм Нъмбър“ — каза тя. — Всички онези жени с ножове за писма. Избягвали сте замърсяване на пробите.

— Беше толкова просто — отвърна Уайт. — И се получи. Като насън.