Патрик Линч - Застрахователи

— Значи е болен Уайт — каза Грант накрая. — Сигурен ли си?

— Спомняш ли си обеда в „Кепитъл Грил“, Дон? — попита Нойман. — Миналия ноември, в началото.

Детективът не отговори.

— Уайт не дойде.

— Помня — отвърна Брейди. — Бил болен.

— Онази сутрин имаше час при доктора. Мисля, че тогава са му съобщили лошата новина.

— Боже господи! — обади се някой. Дийн Мичъл. Нойман не му обърна внимание.

— Можете ли да си представите как се е чувствал? Идеята за изследванията беше негова. Знаеше всички цифри. Знаеше колко ще спестим. О, да, Ричард Гьобърт обичаше да отдават заслугата на него, но именно Уайт беше онзи, който измисли всичко — как може да се направи, как може да се прикрие. И после един ден, след толкова години на оценка на рисковете, да открие, че самият той няма да може да се възползва. Идеята беше негова и все пак той е единственият, който няма да се наслади на плодовете й. Всичко това — този блестящ ум, поставен в услуга на хора като Майкъл Елиот.

— Нещастното копеле — поклати глава Брейди. — Знаех, че не го харесва, но…

— Може да е смятал, че просто печели време — не особено убедително рече Нойман. — Може да не е искал да знаем, да се е страхувал от… унижението. Ако беше отказал да участва в пилотния проект, ако не беше подал молба, щеше да изглежда много странно. Щяхме да се досетим, че крие нещо. Затова е подменил пликовете.

— Нямаше търпение да започнем, уверявам ви — каза Мичъл. — Дори настояваше.

— Да, несъмнено — потвърди Грант. — И после се обажда на Тейт, и му казва: „Прати ми резултатите от ония изследвания преди Коледа“. Знаел е, че има вероятност Елиот да избяга или да ни прецака по някакъв друг начин. И е искал да сме предупредени. Гадно копеле.

— Във всеки случай — Нойман отново се обърна към Тейт и му се усмихна, — ако не беше направил второ изследване на приятеля си, хм… двуличието на Рандъл никога нямаше да излезе наяве. Струва ми се, че и за това ти дължим благодарност.

Тейт започваше да изпада в паника. Нойман изкарваше всичко негова инициатива и щеше да изглежда така — вече го предусещаше — като че ли той е дал идеята за следващата стъпка.

— Вижте, аз просто реших, че трябва да знаете. Не нося отговорност за…

— Всички носим отговорност — прекъсна го Грант. — За всичко. По равно. Това е сделката, Харолд. Такива са правилата. Продължаваме с плана, докато не го изпълним. И после си тръгваме. Един по един. Никой не може да променя плана.

— Да, но…

— Никакво „но“, Харолд. Ти прие. Уайт прие. Точка.

Тейт замълча.

— Според мен — като полагаше усилия да говори по-оптимистично каза Нойман, — това е възможност да затворим една неприятна глава. Като се замисля, всичките ни проблеми напоследък започнаха с… безполезната намеса на Рандъл. Досега нашата сила беше далновидното планиране, но във всяка система винаги съществува вероятност за изненади. Важното е да се справим с тях.

Грант изпитателно плъзна поглед по всички лица около масата.

Брейди сбърчи нос.

— Струва ми се, че Рандъл вече не е в борда — каза той и изтръска пурата си. — Мисля… мисля, че трябва да го е пипнала оная болест.

— Наистина се твърди, че деменцията е един от симптомите — помогна му Нойман. — Такова постепенно психическо деградиране може да доведе до много… лабилно поведение.

Мълинс извади носна кърпичка и избърса челото си. Изглежда, обилно се потеше. Грант го изгледа за миг.

— Истината е, че на него навярно вече не му пука — рече той. — Кой може да го обвинява? Той няма никакво бъдеще, нали?

Мрачно мърморене обиколи масата. После се възцари пълно мълчание. Изглежда, никой не искаше да направи следващата стъпка.

Накрая Нойман наруши тишината.

— Както обикновено, Дон постави пръст в раната. Въпросът, въпросът, който трябва да решим сега, е още колко бъдеще трябва да оставим на Рандъл Уайт.

Тя избра „РАЗПЕЧАТВАНЕ“. После два пъти прочете всичко и провери рождената дата и името, сякаш можеше да се отнася за някой друг. Особено се съсредоточи върху новото си обозначение, върху новия термин, който я определяше: BRCA1. Струваше й се загадъчен. Напомняше й за татуировките, които все още можеха да се видят по оцелели от лагери на смъртта. Напомняше й за синдром на Даун, талидомид 16 16 Използван в миналото седатив. При употреба от бременни предизвиква аномалии в крайниците на зародиша. — Б.пр. , Алцхаймер, хорея на Хънтингтън — за всички неутрални термини, зад които се криеха различни кошмари. Това съкращение вещаеше жестока действителност: рак на гърдата, рак на яйчника. Нейното бъдеще. Тя стисна клепачи и мъчително простена.