Патрик Линч - Застрахователи

— Ами… просто не…

— Какво искаш да кажеш, по дяволите? — попита Нютън Брейди. Той пушеше дълга пура, краят й вече изглеждаше влажен и разръфан. — Че Майкъл Елиот изобщо не е бил болен от тоя Хънтингтън? Така ли?

Тейт кимна. Някои от присъстващите се размърдаха на столовете си. Чудеше се дали знаят, дали Маргарет Елиот им е казала. Очевидно нямаха представа. Поне това беше някаква утеха.

— Боже господи! Тогава защо е искал да избяга?

— Той… той смяташе, че е болен.

— Защото ти си му казал — отвърна Нойман. — Нали така, Харолд?

Тейт поклати глава. Това бе нарушение на правилата. „Медан“ не трябваше да поддържа нито официални, нито лични контакти с „Провидънс Лайф“. Навремето не бе виждал нищо лошо. Едва сега започваше да осъзнава действителните проблеми.

— Той беше… ние бяхме стари приятели. Реших, че съм… че съм длъжен лично да му го съобщя. Преди резултатите да бъдат пратени в компанията. Смятах, че е редно той пръв да научи. Никой не ни видя.

Бе убеден, че Нойман няма да остави нещата така, че няма да му се размине само с обикновено извинение. За миг настъпи мълчание.

— И Майкъл те е помолил да задържиш резултатите от изследванията, нали? Да ги скриеш от нас. — Тейт вече му го беше казал, но Нойман искаше да го чуят и всички останали. — Помолил те е да ги задържиш до Нова година.

— Да — потвърди той.

— И ти си се съгласил.

— Да.

— Само че не си изпълнил обещанието си, нали?

— Мислех, че не…

— Изпълни ли го, Харолд?

Тейт поклати глава.

— Не. Обади ми се Рандъл Уайт. Искаше резултатите преди Коледа. Знаеше, че са готови. Нямаше как да му откажа.

Нойман се усмихна. Сякаш всичко това му доставяше удоволствие.

— Постъпил си правилно, Харолд. Благодарение на теб бяхме предупредени.

Присъстващите сведоха глави. Всички изведнъж бяха заинтригувани от ръцете, химикалките или запалките си. Брейди изтръска пепелта от пурата си. Не искаха да си припомнят за случилото се с Майкъл Елиот особено в момента. Ферули се озърташе с изчервено лице. Нойман забеляза реакцията му с всевиждащите си очи и продължи:

— Чудехме се за какво си купува нови куфари. Защо си резервира място в самолет за Европа. Чудехме се дали не е научил по някакъв друг начин за болестта си и защо не ни казва нищо.

Тейт прокара длан по лицето си.

— И всичко това благодарение на теб, Харолд.

— Не, аз… аз не…

— О, да, Харолд. Ти блестящо изкупи предишната си… недискретност.

За миг на Тейт му се стори, че ще припадне. Дълбоко в душата си го знаеше още от самото начало, но не си позволяваше да повярва. Те го бяха убили. Заради него. Ако Елиот му беше казал какво замисля, ако му бе обяснил от какво се страхува, поне можеше да го предупреди. Но Елиот не му се бе доверил. Доказваше го фактът, че е откраднал разпечатките. Бяха му трябвали доказателства, вече беше ясно — доказателства за изследванията, та ако другите поискат да го убият, да е в състояние да ги заплаши, че ще разкрие всичко. И какво щеше да се случи тогава с добрия му приятел Харолд Тейт? Щеше да бъде унищожен като останалите.

— Трябваше да ни каже — изръмжа Брейди. — Майкъл много ме разочарова. — Той извади пурата от устата си и насочи сдъвкания й край към Тейт. — Много. Мислех, че има по-силен характер. Че има по-здрави… морални устои. Той ни предаде.

Тейт вдигна очи, срещна погледа на Марк Ферули и се зачуди кой ли е този мъж. Освен самия него Ферули бе единственият на масата, който изглеждаше уплашен.

— Е, кой е тогава?

Всички глави се завъртяха към Доналд Грант.

— Кой носи онзи ген? — попита той. — Щом не го е носил Елиот. Нали не искаш да кажеш, че твоите машинки просто са си го измислили?

Тейт познаваше Грант. Двамата с Гай Пиласки бяха в делови отношения от едно време, макар че нямаше представа за какви дела става дума. В началото Грант беше главният посредник между „Медан“ и „Провидънс Лайф“. И Пиласки изпълняваше всичките му нареждания.

Нойман кимна и отговори на въпроса му:

— Харолд смята, че пробата на Елиот съзнателно е била подменена преди да стигне до него. От Рандъл Уайт.

— Подменена ли? — възкликна Брейди. — Не разбирам. С чия проба я е подменил, за бога?

— Със собствената си — студено отвърна Нойман. — Предполагам, че още в началото е разменил пликовете и е пратил на Елиот своя. Майкъл сигурно не е забелязал разликата в номерата.

Брейди зяпна, хванал пурата на сантиметри от отворената си уста. Всички мълчаха.