Патрик Линч - Застрахователи

Алекс се измъкна от леглото. Не искаше да сънува повече кошмари, а и умираше от глад. Дни наред не беше хапвала прилична храна. Потърси дрехите си, откри пуловера и дънките си и се облече колкото можеше по-тихо.

Тъкмо слезе по стълбището, когато го чу. Познаваше този шум — шум, постоянно присъстващ в „Провидънс Лайф“, шум, на който постепенно свикваш да не обръщаш внимание. Принтер. Тя се закова на място, огледа се и се помъчи да установи откъде идва. Не бе сигурна дали не й се е сторило. Тръгна към кухнята и спря пред една врата от дясната страна на коридора. Заслуша се. Звукът едва се чуваше. Дъждът навън продължаваше да плющи. Някъде от запушен улук се стичаше вода. Направи няколко крачки назад. Погледна надолу. Между дъските имаше пролука. Алекс застана на колене и долепи ухо до пода. Звукът идваше от мазето.

Бързо откри стълбището. Отвори вратата и потъна в пълен мрак. От основите на къщата се надигаше мирис на мухъл, леко сладникав като от стар картон. Звукът стана по-силен. Босите й крака стъпиха върху студен цимент. Отнякъде се процеждаше светлина. Когато очите й се приспособиха, Алекс различи коридор.

Уайт се претърколи по гръб и погледна към тавана. Леглото бе празно и за момент той си помисли, че е сънувал. Но тялото му подсказваше какво се е случило. И нейният аромат. Нейният аромат беше навсякъде.

— Алекс.

Повика я съвсем тихо. Заслуша се. После провеси крака от леглото и стана.

Тя безшумно продължи напред. Принтерът усилено работеше. Вече съвсем ясно го чуваше — мастилно-струен, ако се съдеше по отчетливото стържене на валяка. Озова се пред затворено помещение. Напрегна слух за други звуци — шумолене на дрехи, дишане — но не чу нищо. Алекс натисна бравата.

Отключено. Внимателно отвори вратата. Пантите едва доловимо проскърцаха. Видя метални лавици, запълнени с подвързани отчети, бюро, настолна лампа със зелен абажур, компютър, после самия принтер отстрани. Това не бе кабинетът на Уайт. Той се намираше горе. Повече приличаше на работно място.

Влезе вътре. Компютърът и принтерът продължаваха да работят. Изглежда, отнякъде пристигаше информация, която се качваше на харддиска и в същото време се разпечатваше. Този терминал трябваше да е част от мрежа — като вътрешната мрежа на „Провидънс Лайф“ — освен ако Рандъл не беше влязъл в Интернет и не бе забравил да се изключи. Тъкмо се канеше да се върне горе, когато й хрумна нещо: дали компютърът наистина не беше част от мрежата на „Провидънс Лайф“? Когато Уайт работеше тук, дали нямаше същия достъп до централния архив като в служебния си кабинет? Защото ако имаше, събирането на доказателства щеше да е много по-лесно.

Тя се приближи до бюрото. Сякаш усетил присъствието на натрапник, принтерът внезапно престана да печата. Последният лист се измъкна от валяка и прилежно се сгъна върху вече натрупалата се купчина. На екрана имаше прозорец с надпис:

ДАННИТЕ ПОЛУЧЕНИ И ПРОВЕРЕНИ

ПРЕГЛЕД АНАЛИЗ ИЗХОД

Зачуди се какви данни могат да се получават посред нощ. Не статистически естествено. Статистическите данни усърдно се извличаха от суровата информация, най-новите изчисления и тенденции се публикуваха в специализираните периодични издания. Алекс повдигна последния лист към светлината. И незабавно го позна. Две групи идентични числа, редове и колони, носещи обозначенията MCP1B, LQTS1, HTCH4. Това бяха резултати от друго генетично изследване, също като онова, което Елиот беше взел от „Медан“. А в горния десен ъгъл се виждаше номерът на кандидата: К-1005178.

Обзе я тревога. Защо главният статистик на „Провидънс Лайф“ се интересуваше от генетичните изследвания на хората? Защо се интересуваше Рандъл Уайт, след като постоянно твърдеше, че по принцип е против генетичното изследване?

Обърна друга страница, после още една. Всички съдържаха резултатите от изследвания на различни кандидати. В един и същ формат, с различни числа. Неразкъсаните листове се разгъваха и се трупаха в краката й. Имаше десетки, стотици изследвания. Толкова, колкото бяха на месец кандидатите за застраховка в „Провидънс Лайф“. И изведнъж й просветна: това не бяха медицински изследвания, провеждани само на кандидатите за големи застраховки. Бяха прекалено много. „Провидънс Лайф“ изследваше всички. Нима Бени не й беше казал, че процесът изглеждал автоматизиран? Автоматизацията бе излишна, освен ако не се касаеше за обработка на данни в промишлени мащаби.

Тя избра опцията АНАЛИЗ. Две секунди не се случи нищо, после в горната част на екрана се появиха няколко реда: