Патрик Линч - Застрахователи

Тя разказа на Алекс какво се е случило. Лиз й се обадила два пъти й й предложила съвсем проста сделка. Щяла да й предостави достатъчно информация, за да получи достъп до неопределена част от тайните авоари на съпруга й в чужбина. Щом приберяла парите, госпожа Елиот трябвало да й даде половината в замяна на следващата част. Процедурата щяла да се повтаря, докато вземели всичко, макар че само Лиз знаела кога ще стане това. По този начин щяла да е сигурна, че вдовицата няма да задържи цялата последна част за себе си. Изглежда била решена да не й остави нито цент повече от половината.

Алекс усети, че гневът й заради измамата на Лиз отстъпва мястото си на отвращение. Какво безочие, каква алчност! И откъде се бяха взели? До погребението на Майкъл Елиот Лиз бе друг човек — добронамерена, мила, щедра.

— Не мога да оправдая постъпката й, госпожо Елиот — за своя собствена изненада каза тя. — Но зная, че смъртта на съпруга ви много я разстрои. Мисля, че тя наистина…

И млъкна. Изпитваше искрено състрадание към Маргарет Елиот. Като видя тази голяма, пуста къща, тя осъзна бремето на самотата й. Лиз щеше да преживее смъртта на любовника си. Щеше да си изгради нов живот. Но Маргарет Елиот завинаги щеше да страда за това, което беше изгубила.

— Майкъл беше много привлекателен — каза Маргарет Елиот. — Предполагам, че просто е решил да го използва. — Тя тръсна глава, сякаш за да се отърси от лош сън. — Съжалявам. Не съм искала да уволняват никого. Не зная точно защо, но бях толкова сигурна… Представях си ви с Майкъл, не зная защо. Когато ви видях… за пръв път разбрах, че е възможно да е обичал друга. Дори вероятно. Видях ви и си помислих: „Разбира се“.

Алекс сведе очи към ръцете си, изненадана от искреността й. Навярно вече нямаше смисъл да крие. Навярно след смъртта на съпруга си постепенно бе осъзнала какво й струва това.

— Вие не сте единствената — отвърна тя. — Половината от „Провидънс Лайф“ са си помислили същото. Понякога ми се струва, че им се е искало да е вярно. За да могат да клюкарстват за това през обедната почивка.

— Още следобед ще се обадя на Уолтър Нойман.

Алекс облекчено се усмихна.

— Благодаря ви.

— В известен смисъл обаче той ме изненадва — продължи Маргарет Елиот. — Стори ми се убеден, че между вас и мъжа ми не е имало нищо. А сега очевидно е готов да повярва в най-лошото.

— Предполагам, че телефонният ми номер е бил достатъчен, за да го убеди.

Маргарет бавно кимна.

Но наистина, за адвокат Нойман правеше странно преждевременни заключения. Алекс си спомни, че го бе видяла в „Оушън Стейт Сейвингс Банк“ — вероятно той също я бе забелязал. Може да беше открил какво е правила там и това да не му е харесало. В такъв случай възраженията на госпожа Елиот нямаше да й помогнат с нищо.

— Освен това беше абсолютно убеден — каза Маргарет Елиот, — че няма никакви пари.

— Не. Каквото и да си мислите за нея, Лиз не е престъпничка. Тя е убедена, че парите ги има, и ми каза, че можела да го докаже с банковите съобщения. Това не означава, че има право на тях, но според мен не си измисля.

— Значи искате да кажете, че… Всъщност ми предлагате да приема сделката, така ли? Затова ли сте тук? За да ме накарате да…

Алекс вдигна ръка. Съзнаваше, че навярно наистина изглежда така, сякаш двете с Лиз действат в комбина.

— Не, в никакъв случай. Мисля, че не трябва да докосвате тези пари.

— Но не виждате друг начин да ги получа, нали?

— Не… не зная. Искам да кажа, че това навярно са мръсни пари. Искам да кажа… — Тя потръпна от собствената си нетактичност. — Искам да кажа, че докато не научите как се е сдобил с тях съпругът ви, трябва да сте изключително предпазлива.

Маргарет Елиот се изправи, отиде при мивката и изля кафето си.

— Госпожо Елиот…

— Няма нищо — каза тя. — И аз се чудех. Преди месец нямаше да повярвам, че е възможно Майкъл да е участвал в нещо незаконно. Но открих, че не зная почти нищо за него. Вече не се изненадвам. По някое време през живота ни той неусетно се превърна в чужд човек.

Вдовицата зарея поглед към двора. Облаците започнаха да се разкъсват. За няколко секунди високите ели се обагриха в златисто, но мрачната ивица на хоризонта показваше наближаването на нова виелица.

— Ако парите са мръсни, не искам да имам нищо общо с тях — тихо каза тя и пусна водата. — Те ми отнеха брака и семейството. Но няма да вземат мен.

— Всичко ще се изясни — каза Алекс. — Тогава могат да станат ваши… или поне част от тях.