Патрик Линч - Застрахователи

— Господин Нойман?

Той се обърна и я погледна. Лицето му с нищо не показваше, че я е познал. Тя изпита странното чувство, че изведнъж е станала невидима.

— Не, не, чувам те — каза в слушалката Нойман. — Да, разбирам, но не виждам защо не можеш да настаниш сенатора на втората маса. — Той посочи един мек кожен стол и Алекс седна.

Докато го слушаше да разговаря по странния си начин — почти без да мърда устни, вентрилоквист без кукла — погледът й се плъзгаше по обичайните адвокатски вещи: поставените в рамки дипломи и снимки с видни личности на стената, декоративната бронзова мастилница, лавиците, които стигаха до тавана. Защо адвокатите все още използваха подвързани с кожа книги, докато всички останали предпочитаха компютри?

Нойман най-после затвори.

— Радвам се, че успяхте да дойдете — все така без да отваря уста, каза той. — Много съжалявам за Рандъл. По-добре ли се чувства?

Алекс се зачуди защо е решил, че тъкмо тя би трябвало да знае. Нойман заобиколи бюрото и затвори вратата.

— Нямам представа — отвърна тя. — Току-що чух, че се разболял на конференцията.

Юридическият съветник кимна.

— Ясно. Звучи като… Не зная. Моментът е извънредно неподходящ — проектът за здравното осигуряване и…

Той седна и сключи пръсти пред безизразното си лице.

— Сигурно се питате защо ви повиках. Е, ще говоря направо. „Провидънс Лайф“ е стара компания, някои дори биха я нарекли старомодна, компания с изключително високи стандарти и…

Телефонът иззвъня и Нойман незабавно отговори, като вдигна показалец, за да покаже на Алекс да остане на мястото си — и в този момент тя с изненада откри, че седи на ръба на стола. Внезапно изпита ужасно предчувствие, но нямаше представа защо.

— Да — каза той в слушалката. — Предайте му, че ще съм там след час. „Кепитъл Грил“, точно така. Не, не, ще свърша тук след пет минути.

После затвори.

— Извинете ме — обърна се към нея Нойман, намръщи се и сведе поглед към бюрото си. — Да, както казвах, ние сме много традиционна компания. Известно ви е, че сме установили много високи стандарти за всичките си отдели. Навярно най-вече за статистическия отдел. При други обстоятелства, разбира се, с тази… неприятна задача щеше да се заеме лично Рандъл Уайт, но той е болен, затова приех да изложа позицията на борда по този въпрос.

Юридическият съветник впери поглед в нея. Очите му й напомняха на дупки, пробити в нещо по-тъмно. Струваше й се, че гласът му идва някъде отдалеч иззад бледите му устни и стиснатите му зъби.

— Чувстваме се предадени… меко казано. Вашето поведение през последните няколко седмици… някакъв жесток авантюризъм, който…

Нойман се помъчи да довърши изречението, но накрая само поклати глава.

— Моето поведение ли? — смаяно попита Алекс.

Той прокара пръст по бюрото си и май откри, че има прах.

— Надявах се… Не мога да повярвам, че отричате вината си по този въпрос.

Алекс внезапно осъзна опасността, в която се намира.

— Какъв въпрос? — попита тя. — Това… това първо. И… и да… да, разбира се, че не съм виновна за нищо.

Нойман се усмихна. После продължи шепнешком:

— Естествено, няма да се задълбочавам в подробностите. Достатъчно е да кажа следното: наша клиентка ме извести, че е получила… крайно отвратително обаждане от вас.

Алекс зачака, но скоро стана ясно, че той няма намерение да каже нищо повече.

— Коя клиентка? — попита тя. И изведнъж се сети. — Госпожа Елиот ли? За нея ли става дума?

Клепачите му леко се спуснаха — меки капани, захапващи информация. Алекс усети, че току-що е потвърдила вината си.

— От вас зависи дали да продължим този разговор. Но трябва да ви предупредя, че разполагам с доказателства, предоставени от местна телекомуникационна компания, които сочат, че обаждането е станало от вашия апартамент.

— Какво обаждане? Но…

Тя се замисли. После проумя какво се е случило. Лиз беше телефонирала от дома й на сутринта, след като бе пренощувала при нея. Лицето й почервеня от възмущение.

— Но… аз не съм се обаждала.

Нойман предупредително вдигна показалец. Изглеждаше разгневен — не чак изгубил търпение, но заплашителен по типично адвокатски маниер.

— Разберете, не съм ви повикал тук, за да ми излагате своята версия. Ваша работа е какви аргументи имате, ваши и на… защитата, която сте в състояние да си позволите. Що се отнася до „Нойман и Клайн“, що се отнася до ръководството на тази компания, въпросът е приключен.