Патрик Линч - Застрахователи

Приказваха за зимата, най-студена от години. Приказваха за пътните проблеми, за затвореното летище и за други, също толкова тежки зими в миналото. И после се възцари мълчание.

Тейт оглеждаше полираните махагонови мебели, сребристозелената дамаска, снимките на Майкъл и момчетата.

— Съжалявам, че не успях да остана след службата, Маргарет — каза той. — Напоследък в „Медан“ всичко тръгна наопаки. Искаше ми се пак да си поговоря с Питър, да науча с какво се занимава.

— Следва — отвърна Маргарет. — Право. И стажува в една нюйоркска фирма.

Тейт кимна.

— Страшно бързо порастват, нали? Искам да кажа, че направо се стреснах, когато го видях онзи ден. Вече е голям мъж. А аз все още го мисля за хлапето с луничките и…

Тя сведе очи към пода. Тейт замълча. Майкъл Елиот му бе казал, че момчетата вече не си идвали често вкъщи. И защо по-големият му син Том го нямаше на погребението? В крайна сметка Лондон беше само на половин ден път.

— Между другото, Сюзи ти праща извиненията си. Болна е от грип. Но се надява, че щом оздравее, ще се видите.

Маргарет не отговори. Продължаваше да гледа надолу, потънала в мислите си.

— Маргарет, за теб трябва да е било ужасен шок. Мога само да си представя какво си преживяла през последните две седмици.

Тя въздъхна и кимна.

— Да.

— Надявам се… Надявам се, че Майкъл е оставил нещата си в ред — продължи Тейт. — Нали разбираш, финансите си и…

Маргарет вдигна очи и го погледна.

— … всичко останало. Искам да кажа, удивително е колко много хора дори не оставят завещание или не го променят, когато се оженят например. Или пък не си уреждат данъците. Това е много важно, нали?

Маргарет продължаваше да го наблюдава.

— Да, предполагам — накрая отвърна тя.

— Та… хм, ако има някакви проблеми, надявам се… ако мога да помогна с нещо… Познавам много добри адвокати. Надявам се, няма да се поколебаеш да се обърнеш към мен.

Той се усмихна и отпи глътка кафе. Започваше да изстива.

— Много мило от твоя страна — рече Маргарет. — Но мисля, че няма проблеми. С Майкъл още преди години написахме завещанията си. Струва ми се, че оттогава не са били променяни. Тази седмица имам среща с нашите адвокати.

— Е, чудесно — каза Тейт. — Кой… Кой те представлява? Ако нямаш нищо против, че питам?

— Не, ни най-малко. „Нойман и Клайн“. Фирмата на Уолтър Нойман. Познаваш ли го?

Той се замисли за миг. После поклати глава.

— Нойман е главен юридически съветник на „Провидънс Лайф“, но има и собствена практика. Според Том не било съвсем етично, но аз не виждам нищо лошо. „Нойман и Клайн“ не се занимава със застраховане.

— Радвам се, че всичко е под контрол — отвърна Тейт и остави чашата и чинийката на масичката. Изглежда, се канеше да си тръгва.

Маргарет внимателно го погледна и се опита да свърже намеците, които й се струваше, че долавя. Но той стоеше с гръб към прозореца и лицето му бе в сянка.

— Всъщност кога го видя за последен път, Харолд?

Тейт се намръщи.

— Майкъл — прибави тя. — Съпруга ми.

Той се поколеба.

— Ами… пийнахме по чашка около седмица преди Коледа. Случайно се засякохме. Не ти ли каза?

— Спомням си, че ти му се обади. За какво…

— Това беше два дни по-късно. Просто да ви пожелая весела Коледа. Исках…

Той мрачно поклати глава. Маргарет не каза нищо. Имаше чувството, че Тейт крие нещо.

— Харолд, двамата с Майкъл се познавате отдавна, нали?

— О, да. Повече от двайсет и пет години.

— Още отпреди да се запознае с мен.

— Да.

Тя кимна, сякаш на себе си.

— Кажи ми истината, Харолд. Майкъл имаше ли връзка с друга жена?

Тейт се вцепени. После на лицето му се изписа смутено изражение.

— Канеше ли се да ме напусне? — продължи Маргарет. — За това ли си приказвахте? Просто искам да науча истината.

— Маргарет, аз… Не. Поне аз не зная за такова нещо. Защо…

— Тогава как ще обясниш това?

Тя отиде при бюфета. На една порцеланова фигурка беше подпрян самолетен билет.

— С „Ер Франс“ до Париж през Ню Йорк, първа класа — каза Маргарет и му го подаде. — За втори януари. Еднопосочен.

Тейт я погледна за миг, после разтвори билета. Прочете името на Елиот и останалите подробности, точно както ги бе описала вдовицата. Тя се върна при масата, седна и зачака отговора му.

— Кога го откри? — попита той.

— Тази сутрин. Пристигна по пощата.

— По пощата ли? — сепна се Тейт. — Искаш да кажеш, че самолетната компания…

— Не са го пратили от самолетната компания. Пратил го е някой, който е познавал Майкъл. Някой, който го е познавал много добре. Млада жена.