Патрик Линч - Застрахователи

— Не е искал да ме вземе със себе си — внезапно каза вдовицата. — Щял е да замине с нея. И нямаше да се върне. Никога.

— Маргарет…

Тя поклати глава. Очите й бяха затворени. Изведнъж се почувства уморена до смърт.

— Това е жената, която ми прати билета, Харолд. Каза ми, че ще го прати. Позвъни ми преди няколко дни. Всъщност още на другия ден след погребението.

Тейт неспокойно се размърда.

— Тя… ти е позвънила? Как се казва?

— Не ми каза името си. Каза, че след като двете сме си поделяли Майкъл, нямало причина да не си поделим парите му.

Той се наведе напред.

— Парите му ли?

— Имал десет милиона долара в швейцарска банка. Пари, за които аз не знаех нищо.

— Какво?!

— Тя имала документи, които го доказвали. Всички документи.

— Документи — тихо повтори Тейт, сякаш на себе си.

— Прати ми самолетния билет, защото е била… любовница на Майкъл. Сигурна съм, че е имало още един за нея.

Той отново погледна билета в ръцете си, после бавно го остави върху страничната облегалка на дивана.

— Прилича ми на някаква измама — леко повиши тон Тейт. — Всичко това е абсурдно. Това е… гадно.

— Помислих си, че съм сънувала. Когато се събудих, искам да кажа. Вече непрекъснато сънувам кошмари. Но видях номера, който бях записала, и…

Той отново взе билета. После замръзна.

— Какъв номер?

— Имаме телефонно устройство, което показва номера на абоната. Майкъл настоя да го вземем. Две седем две, пет едно, три едно. В Ийст Сайд е.

Тейт мълчаливо я наблюдаваше.

— Тази сутрин най-после събрах смелост и се обадих. Точно преди да пристигнеш.

— И?

— Никой не ми отговори. Можем пак да опитаме. — Тя посегна към телефона.

— Не! — Тейт затисна слушалката. — Мисля, че не трябва, наистина.

— Защо?

— Защото… защото може да е опасно. Може да е някакво… не зная, някакво отмъщение срещу Майкъл. Нали разбираш, застрахователните компании не са много популярни сред хората. Създават си врагове.

— Врагове ли?

— Естествено. Хората побесняват, ако не получат голямата застраховка, която според тях заслужават. Постоянно се случва. Виж, може да е служителка от самолетната компания или от туристическа агенция. Може съпругът й да е пострадал и „Провидънс Лайф“ да не са му платили. Майкъл беше шеф на финансовия отдел и подписваше чековете. Вината очевидно би паднала върху него, конкретно име, в което тази жена се е вкопчила и… и после го е прочела във вестниците.

Маргарет сбърчи чело.

— Мислиш ли, че е възможно?

— Абсолютно. Виж, Маргарет, дай ми този номер и аз ще го проверя. Няма смисъл да рискуваш. — Той бръкна във вътрешния си джоб и си извади бележника. — Какъв беше: две седем две…

Седнала на ръба на дивана и вперила поглед през прозореца, тя мълчеше.

— Маргарет?

— Тя каза, че не била на погребението.

Тейт сви рамене.

— Логично е. Защо да е там?…

— Според мен лъжеше. Струва ми се, че я видях там.

Във вторник Алекс си тръгна от „Прайм Нъмбър“ точно след пет и излезе през двукрилата стъклена врата заедно с групата служителки на Том Хейман. Робърта, която през тези два дни повече или по-малко я беше взела под крилото си, приятелски й махна с ръка преди да се качи на очукания си форд „Орион“. Алекс й махна в отговор и за миг проследи с поглед отдалечаващия се автомобил. След осем часа убийствен за очите й труд, сега Робърта трябваше да пазарува, да готви и да бъде добра съпруга на безработния си мъж Джоуи. А и всичките други жени… колко ли от тях имаха подобна съдба? Хапещият вятър вихреше изхвърляните от ауспусите газове. Чу се клаксон, отговори му друг. Внезапно осъзнала колко е уморена, тя тръгна към собствената си кола — нейната тойота май бе най-разнебитената бричка на паркинга.

Алекс отвори вратата и метна вътре дипломатическото си куфарче. Поредният безрезултатен ден. Вече бе убедена, че ако в „Прайм Нъмбър“ има проблем, той не е свързан с начина на въвеждане на информация. Случайни грешки наистина не бяха изключени, но те обикновено се отстраняваха от качествения контрол на Хейман и повечето данни се проверяваха повторно преди да бъдат вкарани в системата. Най-вероятно се дължеше на самите компютри. Ако бяха имали хардуерни или софтуерни проблеми, „Прайм Нъмбър“ можеха да са изгубили данни и вместо наново да въвеждат стотици или дори хиляди формуляри, да са усреднили стойностите за автомобилите. Без да споменава нищо конкретно, Алекс беше разпитала Робърта и няколко други жени дали компютрите някога са блокирали или допускали грешки, но получи отрицателен отговор. А и самата тя не бе успяла да открие за двата дни ровене в системата никакъв проблем.