Патрик Линч - Застрахователи

Той спря зад една червенокоса жена.

— Това е първият етап.

Хейман взе бял формуляр със светлосини графи и осемцифрен сериен номер с префикс „К“, който означаваше „кандидат“. Застрахованият трябваше да попълни четирийсет и два въпроса, някои от които с подвъпроси, например домашен адрес и професия, дали е пушач или непушач, какво болнично обезщетение иска, дали през следващите дванайсет месеца има намерение да пътува, какъв автомобил шофира, занимава ли се с рисковани дейности като гмуркане с акваланг или мотоциклетизъм, губил ли е документите си и дали е бил съден за пътнотранспортни нарушения, извършени под влияние на алкохол или опиати. Алекс гледаше как компютърният екран на червенокосата постепенно се пълни с информация.

— Тук поддържаме статистически база данни — поясни Хейман. — Разбира се, те са сто процента съвместими с централния архив на „Провидънс Лайф“. Когато вие от статистическия отдел търсите някакви данни, в половината от случаите всъщност сте в нашата система. Двете са изцяло интегрирани.

— През какъв интервал осъвременявате база данните?

— Това става мигновено. Всички категории отговори, освен името и адреса, имат дигитален код. Така че например когато Карин…

При споменаването на името й червенокосата жена вдигна поглед. Хейман я докосна по рамото.

— Няма нищо, Карин. Когато Карин въвежда информацията за семейното положение на някой застрахован, компютърът разпознава категорията и веднага щом тя свърши с целия формуляр, автоматично осъвременява данните.

Алекс кимна. База данни или не, действителната роля на „Прайм Нъмбър“ точно отговаряше на определението на Уайт: черна работа.

— Същата ли е процедурата с исковете? — попита тя.

— Да. Като попълваме и осъвременяваме база данните, ние облекчаваме системата на „Провидънс Лайф“. А имаме предостатъчно свободен капацитет. Това ще стане още по-важно, когато — или навярно би трябвало да кажа „ако“ — компанията се заеме със здравно осигуряване.

Като имаше предвид тесните връзки между „Прайм Нъмбър“ и „Провидънс Лайф“, Алекс не се изненадваше, че Хейман е чувал за плановете на фирмата. Но начинът, по който говореше, я изпълваше с усещането, че знае много повече от самата нея.

— Всъщност включихте ли се в пилотния проект? — попита той.

— Естествено — отвърна Алекс. — Почти всички се включиха. По-добър е от старата програма.

Хейман се усмихна.

— Тогава дайте да видим. Извини ме, Карин.

— Разбира се.

Червенокосата с готовност се изправи. Явно нямаше нищо против да напусне компютъра си за няколко минути. Хейман зае мястото й.

— Да видим сега. — Той затрака на клавиатурата. — Предполагам, че не си спомняте серийния си номер?

— Не, съжалявам.

— Няма проблем. Ще търся по името ви.

Само след секунди на екрана се появи таблица, аналогична на молбата, която Алекс беше попълнила преди месец и половина. Там бяха всичките й данни, месторабота, прослужени години, чак до старата тойота, която ръждясваше на паркинга.

— Вече подготвихме нови база данни за здравните осигуровки — поясни Хейман. — Всичко функционира чудесно.

— Впечатлена съм — чу се да отвръща Алекс.

— Е, ако утре ви блъсне автобус — погледна я през рамо той, — поне информацията ще се включи в статистиката.

Обиколката отне още близо час. Хейман я разведе навсякъде и настоя да й покаже цялата компютърна система на „Прайм Нъмбър“. В единайсет Алекс вече изнемогваше и бе благодарна, когато той най-после я остави на едно свободно бюро в сектора за рисковани дейности, за да отиде на делова среща.

Известно време тя се порови в исковите база данни и потърси някакви противоречия. Уайт очевидно предполагаше, че „Прайм Нъмбър“ са си свършили работата през куп за грош, че може би са използвали усреднени стойности, за да запълнят пропуските, но така или иначе тя не успя да открие нищо. Хейман като че ли се държеше малко агресивно, дори подозрително, ала в същото време явно страшно се гордееше със скъпоценните си компютри. Търсенето й още повече се затрудняваше от софтуера, далеч по-елементарен от системите в „Провидънс Лайф“.

След още един час Алекс се отпусна назад и ядосано въздъхна. Погледна редиците жени, чиито лица бяха осветени от синьото сияние на екраните. Беше й интересно да види как се въвежда информацията, с която самата тя работеше на големи, систематизирани блокове. Понякога едър и уверен, друг път ситен и предпазлив, почеркът на застрахованите разкриваше действителността, индивидуалността на всеки от клиентите на „Провидънс Лайф“.