Патрик Линч - Застрахователи

Той докосна Сандра Бетридж по рамото и макар тя да не си водеше бележки, червендалестото й лице издаваше, че не е била далеч от тази мисъл. Всички в отдела познаваха изключителното й усърдие и се засмяха на тази типична добронамерена шега.

Уайт вдигна поглед към гипсовия таван на просторната зала в колониален стил и изчака смехът да утихне.

— Защо е така? — Когато сведе очи към другите, той отново се усмихна. — Според мен, защото ние се забавляваме повече.

— Точно така! — възкликна Мел Хартман.

— Струва ми се, Джеймс Силвестър беше отбелязал, че математикът живее дълго и остава вечно млад. „Крилете на душата не увисват — пише той, — нито порите й се задръстват с праха, навяван от мръсните пътища на обикновения живот.“

Уайт отново вдигна чаша.

— Последния път, когато ги погледнах, моите криле ми се сториха малко опърпани, но все още… — той лекичко изтупа праха от лактите си, — … все още ми вършат работа, както, вярвам, и вашите. Така че да пием сега за всички нас, и най-вече за нашите криле.

— За нашите криле. — Всички вдигнаха чаши и отпиха.

— Винаги съм знаел, че сте съмнителна фирма.

На вратата на залата стоеше непознат мъж. Изглеждаше петдесетинагодишен, добре облечен и със скиорски загар. Носеше фин костюм на тънко райе и тъмночервена копринена вратовръзка. Той се усмихна на тишината, предизвикана от появата му, и заобиколи масата, за да се приближи до Уайт, който го поздрави. Докато се ръкуваха, Алекс забеляза колосаните маншети на ризата му и златните му копчета за ръкавели.

— Не ми се щеше да прекъсвам скромното ви събиране, Рандъл — с явно снизхождение каза непознатият, — но исках да ти честитя Нова година.

— Ами, благодаря — отвърна Уайт и се обърна към колегите си. — Представям ви Чарлз Кениън, вицепрезидент на „Масачузетс Дженеръл“. Какво те води насам, Чарли? Струва ми се, че сезонът за бране на черешите още не е започнал.

Кениън учтиво се засмя.

— Просто отскочих да видя новите, Рандъл. Да проверя как се развиват. Нали знаеш как е.

Уайт му отвърна с неутрална усмивка, но Алекс усещаше раздразнението му. „Масачузетс Дженеръл“ бе една от най-големите и процъфтяващи застрахователни компании в района и неотдавна бяха открили бляскав нов офис на Кенеди Плаза. В областта на застраховките живот и здравното осигуряване те агресивно се целеха към по-заможните жители в Роуд Айланд — около Нюпорт и богатите части на Провидънс. Освен това бяха успели да примамят доста средни служители на „Провидънс Лайф“. Алекс беше срещала хора от „Масачузетс Дженеръл“ във и около финансовия отдел. Един от тях дори си спомняше от следването си в Масачузетския технологичен институт. Но също като другите, и той не се държеше много приятелски. За тях „Провидънс Лайф“ бяха прекалено долна класа.

— Говори се, че се насочвате към здравното осигуряване — рече Кениън. — Има ли такова нещо?

Уайт сви рамене.

— Откъде го чу?

— Имам си източници, Рандъл. Не че им вярвам, естествено.

— Нима? — попита Уайт. — И защо?

Кениън се засмя и остави въпроса без отговор. Но Уайт настойчиво повдигна вежди и зачака.

— Честно казано, Рандъл, това не е в стила на „Провидънс Лайф“, нали така? Искам да кажа, че е… хм… изключително сложно.

— Нима? — с невъзмутимо лице повтори Уайт. — Наистина ли?

Кениън принудено се усмихна. Брайън Слейтър и един от другите статистици на масата го последваха, макар Алекс да не разбираше защо.

— Трябваше да се досетя, че няма да ми кажеш нищо, Рандъл — на излизане рече Кениън. — Сигурно във Вашингтон ще имам по-голям успех. Нали ще дойдеш на конференцията на НЗИ?

— Да. Възложиха ми тази съмнителна чест. Значи и ти идваш, така ли?

— Точно така. Цяла група сме. Трябва решително да защитим интересите на бранша.

— И какви са тези интереси? — попита Уайт.

Кениън спря на вратата и се завъртя.

— Моля?

— Какви са интересите според вас? Много бих желал да науча.

Вицепрезидентът на „Масачузетс Дженеръл“ присви очи.

— Същите като вашите. Трябва да ни позволят генетичните изследвания. Ако ни забранят, може да изгубим милиарди. Всички са единодушни по този въпрос.

Уайт го пронизваше с поглед.

— Всички ли?

— Ти да не би да си против?

Уайт не отговори. Изведнъж в залата се възцари пълна тишина.

Кениън вдигна показалец към слепоочието си. Очевидно полагаше усилия да запази добрия тон.

— Не зная дали сте преглеждали данните по този въпрос — а ако наистина възнамерявате да се заемете със здравно осигуряване, съветвам те да го направите — но изследванията на човешкия геном са увеличили четири пъти скоростта, с която се откриват гените на болестите. Гени за всичко — от Алцхаймер до рак. Това е огромна информация за продължителността на живота. Пазарна информация. За публиката…