Патрик Линч - Застрахователи

С радост би останала на Филипс стрийт и през следващата година, но най-вероятно нямаше да е възможно. Договорът й изтичаше след два месеца и госпожа Конъли искаше да увеличи наема й поне с една трета. Зет й настоявал за още повече. Явно според него с малко инвестиции старата жена можела да утрои дохода си от къщата, въпреки че не бе ясно защо някакъв продавач на смазочни материали от Питсбърг трябва да се смята за авторитет по въпроса. Разбира се, най-просто и най-лесно — а и най-евтино, трябваше да го признае — щеше да е да се пренесе при Марк. Той дори един-два пъти й го беше подхвърлял. Но на Алекс й се струваше, че моментът не е подходящ. Освен това не й харесваше мисълта да подчини сексуалния си живот на банковата си сметка.

Алекс знаеше, че за човек, който повече от две години има постоянна работа, не е постигнала кой знае какво. Не че „Провидънс Лайф“ не й плащаха добре, макар че големите пари щяха да дойдат, когато я приемеха в Дружеството на застрахователните статистици. Просто обстоятелствата бяха против нея. Първо бе взела голям заем, за да следва, а Бостън се оказа изненадващо скъп град. Въпреки че работеше вечер и в почивните и празничните дни, дълговете й продължаваха да растат. Когато Рандъл Уайт официално й предложи да постъпи във фирмата като стажантка, й се струваше, че най-после ще се избави от финансовите тревоги. Но само след няколко месеца попадна в нов въртоп от заеми.

Един ден майка й реши да спести пари и сама да почисти водостоците, в резултат от което падна от стълбата. Имаше късмет, че удара пое покривът на автомобила й, но все пак се наложи да й направят няколко сложни операции на гръбначния стълб. И тогава се оказа, че здравната й осигуровка изобщо не е достатъчна. Алекс нямаше друг избор, освен да върне новичкия си фолксваген, да си вземе обратно старата тойота и да поиска от „Флийт Банк“ нов заем от 20 хиляди долара. Вече дължеше прекалено много и ако не бяха възторжените препоръки на Рандъл Уайт, нямаше да й дадат нито стотинка. Сега, година и половина по-късно, майка й отново бе на крака, но въпреки постоянните опити да спестява, самата Алекс както винаги излизаше на червено.

Икономиите от здравната осигуровка имаха катастрофални последици, но не можеше да вини майка си. Парите не им стигаха още откакто преди повече от двайсет години баща й беше изчезнал по време на операция. Джон Тайнън бе пилот инженер на борда на самолет, свален зад вражеската линия в Камбоджа, но никой не знаеше дали са кацнали принудително, или са се разбили. Тогава тя още не беше била родена. Но майка й не се омъжи повторно и като че ли никога не можеше да се задържи за дълго на една и съща работа. И до днес нямаше почти никакви други доходи, освен пенсията на мъжа си.

Алекс изтупа снега от обувките си и влезе в къщата. На масичката в коридора я очакваше пощата й, включително закъсняла коледна картичка от Роби Холидей и писмо от компанията за кредитни карти. Съобщаваха й, че не е направила необходимите вноски, че картата й ще бъде анулирана и „въпросът ще бъде отнесен на друго място“, ако не го уреди до трийсет дни. Беше се опитала да внимава около Коледа, но с подаръците и ненаситния глад на Марк за празнични забавления това се оказа невъзможно. Утешаваше се с мисълта, че щом през май вземе изпита си по „Модели на оцеляване“ и „Съставяне на прогнозни таблици“, почти сигурно ще й увеличат заплатата. С този курс щеше да получи последните петнайсет кредита, които й трябваха, за да я приемат в дружеството — половината път до пълно членство. За съжаление, нямаше гаранция, че ще го вземе, и увеличението на заплатата й щеше да зависи изцяло от решението на шефовете й в „Провидънс Лайф“.

Тя бавно се изкачи по стълбището, като се мъчеше да не унива и да мисли за нещо хубаво. Под вратата откри бележка от госпожа Конъли, на която пишеше просто: „Оскар хвана мишка“.

Двегодишен мелез между персийка и улична котка, Оскар имаше общителен характер и прекрасна черно-бяла козина, която ръсеше на малки валма из цялото жилище. Имаше достъп до почти всички стаи в къщата посредством специалните отвори на вратите, но рядко излизаше навън и се задоволяваше да гледа света от предната веранда или от ръждивото противопожарно стълбище отстрани на сградата. Имаше вероятност Оскар да е заловил плячката си в задния двор, но Алекс изпитваше ужасното предчувствие, че въпросната мишка е обитавала самата къща.

Тя примами котарака от дивана с чиния „Уискас“ и се метна върху възглавниците. На коледната картичка бе нарисуван вълк, който виеше към зимните звезди. Роби имаше влечение към дивото. По време на романтичната им връзка настояваше всеки уикенд да напускат Бостън и да се отправят на дълги походи. Дори имаха палатка и Роби беше покрил всеки сантиметър от вътрешната й повърхност с безумните си драсканици. Пишеше й от Ан Арбър, Мичиган, и й съобщаваше за последното си предприятие с някакви извънредно енергични докторанти във факултета по естествени науки. След напускането на Масачузетския технологичен институт той не се задържаше никъде за постоянно. Постъпваше тук-там като чиновник, но само като временна спирка между по-амбициозните си проекти. Една година след завършването си заедно с неколцина приятели бе основал малка компания, произвеждаща модули с изкуствен интелект за софтуерната промишленост. След година и половина фалираха. Сега се беше навил за нещо ново: софтуерни системи за анализ на метеорологични данни. Според картичката, имало голям пазар за модерни компютърни модели на климатични системи със среден обхват. Алекс остана с впечатлението, че също като предишния път, Роби се опитва да я привлече при себе си.