Патрик Линч - Застрахователи

Възрастната жена остави чорапа на дивана.

— Боя се, че не ви разбирам, мила.

— Съпругът ви е починал…

— Миналата година, да. През януари. Нямаше никаква застраховка. Преди години наистина имаше… и сега се сещам, че беше точно при вас. „Провидънс Лайф“. Но това беше отдавна, когато… — Тя се замисли за времето, когато бе имала пари, дом и съпруг. Преди удара, преди всичко да отиде по дяволите. — Но вноските бяха прекалено високи. След като фалира, той просто… ами, просто престана да плаща. Когато почина, не получих нито цент.

Госпожа Трайбовски вдигна поглед към Алекс.

— Какво има, мила? Защо не седнете? — И посочи един овехтял фотьойл. — И четирите му крака още са здрави.

Старицата направи чай и двете поговориха около час. Госпожа Трайбовски подробно й разказа за живота си с всичките му възходи и падения. Фреди бил прекрасен танцьор, партньор в преуспяваща фирма за отоплителни системи. В момент на сляп оптимизъм — слепият оптимизъм бил друго негово качество — той си направил голяма застраховка, така че любимата му съпруга никога да не се страхува за бъдещето си. За съжаление компанията фалирала в резултат на съдебен процес — котлите, които Фреди монтирал, понякога избухвали и застраховката била анулирана.

Докато слушаше, Алекс изпадаше във все по-голям смут. Накрая госпожа Трайбовски забеляза, че нещо не е наред.

— Не се безпокойте за компютъра си, мила — каза тя. — Тези неща постоянно се развалят. Уверявам ви. Сигурно просто трябва да почистите дискетното устройство, да го рестартирате или нещо подобно.

Тичаше към тойотата, когато й хрумна нова мисъл и я накара да се закове на място. Тя се обърна и погледна към госпожа Трайбовски, която продължаваше да стои на вратата на тъжния си дом.

— Какво има, мила? Ще настинете.

— Госпожо Трайбовски — надвика дъжда Алекс, — съпругът ви някога имал ли е сметка в „Оушън Стейт Сейвингс Банк“?

Старицата се замисли за миг.

— Не. Държеше парите си в „Провидънс Тръст“ — отвърна тя. — Винаги.

Алекс седеше в едно ресторантче някъде между Поутъкит и Ийст Сайд. Хората около нея се криеха от дъжда, ядяха палачинки или бъркани яйца и продължаваха да живеят живота си като че ли всичко е нормално. Но не беше. От една от водещите корпорации в Провидънс източваха милиони долари. Фреди Трайбовски отдавна не превеждаше вноските си, но някой го бе правил вместо него, така че когато настъпи моментът, когато Фреди умре, да може да прибере застраховката му.

И Фреди не правеше изключение. Алекс подозираше, че сметките от списъка на Елиот сочат други подобни случаи. Откога продължаваше всичко това? Ако парите се източваха с такава скорост, защо това не се отразяваше върху баланса на компанията? Все същият стар проблем. Някой мамеше „Провидънс Лайф“. Наред с рутинното изплащане на застраховки група хора фалшифицираха искове за големи суми. Но защо все пак не се отразяваше върху баланса?

Тя отпи от изстиналото си кафе. Всичко й се струваше недействително. Парите, превеждани на сметката на Майкъл Елиот обаче, бяха съвсем реални. Десет процента от застраховката три работни дни след изплащането й. Кой получаваше останалото? Не госпожа Трайбовски. Може би имаше още девет души, всеки от които взимаше по десет процента? Никой не би могъл да извърши такава измама сам. Алекс се опита внимателно да обмисли всичко.

Първо откриваха анулирани застраховки. Защо? Щом си готов да фалшифицираш иска, защо да не фалшифицираш и самата застраховка? После се сети. Когато се издаваше нова застраховка, винаги участваше застрахователен агент, който получаваше комисиона. Докато анулираните застраховки бяха минала работа, история. Комисионите отдавна бяха платени. Никой не се интересуваше от тях.

Алекс кимна. Изглеждаше логично. Колкото повече лъжи се трупаха, толкова по-голяма вероятност имаше да ги забележат. Затова ли единствената застраховка, която успя да проследи, принадлежеше на жител на Роуд Айланд? Разбира се. Местните хора често влагаха париите си в „Оушън Стейт“. Но не и жителите на Тенеси или Минесота — определено не в ийстсайдски клон.

Кой можеше да участва в измамата? Със сигурност някой от „Искове“. И от „Разследване“. Тя запрехвърля наум имената на хората и отделите: Ралф Маккормик, Дан Мичъл, Доналд Грант. И Дейвид Мълинс, за да отваря фалшивите сметки в „Оушън Стейт“ и още на същия ден да превежда парите в чужбина. И Елиот, разбира се, шефът на „Финанси“, за да подписва големите чекове и да се грижи никой да не задава въпроси. Но Елиот бе умрял. И трябваше да му намерят заместник. Някой, който да се съгласи да участва. Някой, на когото могат да се доверят.