Патрик Линч - Застрахователи

От друга страна, даже да имаше измама, нещо се бе объркало. Човек с много пари не отиваше да живее в Поутъкит. Докато минаваше покрай Маккой Стейдиъм и търсеше отбивката за къмпинга, който госпожа Трайбовски сега наричаше свой дом, Алекс окончателно се убеди в това. Феърлоун Парк беше мизерен дори според местните стандарти. Особено в дъждовно време. Десетината каравани по напукания асфалт приличаха на изгнили зъби. Всички бяха оградени с телена мрежа, тук-там закърпена с парчета шперплат.

Алекс спря и за момент остана в колата. Дали изобщо бе разумно да излиза? Не че къмпингът изглеждаше особено опасен. Просто й действаше потискащо. Замисли се за собствения си апартамент, също доста скромен, но в сравнение с тези кални дворчета и разпадащи се каравани… Американската мечта и Американският кошмар. Дъждът не отслабваше и макар че бе едва единайсет сутринта, започваше да притъмнява.

Алекс взе списанията и писмата.

Госпожа Трайбовски живееше на номер 4 — каравана, широка три и дълга шест метра, с кушетка и две автомобилни седалки, които играеха ролята на градински мебели. Тя постоя за минута на влажните дъсчени стъпала и се заслуша. Отвътре се чуваше телевизор или радио. Алекс почука на паянтовата врата.

— Кой е?

Раздразнен глас.

— Госпожа Трайбовски? Здравейте, казвам се Алекс Тайнън. Аз съм от…

Вратата незабавно се отвори и пред нея се изправи възрастна жена с изтъркан анцуг и мръсни розови пантофи. Сивата й коса бе вдигната назад с пъстро копринено шалче. Носеше се мирис на пържено.

— Коя?

— Алекс… Алекс Тайнън. Аз съм от „Провидънс Лайф“.

Очакваше поне някаква реакция, но госпожа Трайбовски просто я гледаше с тъжните си кафяви очи. Лицето й носеше следи от минала красота, но ъгълчето на устата й висеше надолу, вероятно в резултат от удар. Докато говореше, тя притискаше длан към гърдите си.

— Да. Какво обичате?

— Аз съм от „Провидънс Лайф“, застрахователната компания.

Госпожа Трайбовски кимна.

— Ако ви дължа пари, нямате късмет.

— Вие сте съпругата… вдовицата на покойния господин Фредрик…

— Фреди, да.

Фреди. Собственикът на застраховка 8356322.

— Ходих на стария ви адрес в Маунт Плезънт. Собственичката ми даде пощата ви.

— Барбара Доксопулис. Как е старата вещица?

Докато поемаше пощата от ръцете й, вятърът промени посоката си и дъждът започна да брули предната страна на караваната. Двете се спогледаха.

— Защо не…

Възрастната жена отстъпи назад и покани Алекс да влезе.

Вътре бе изненадващо топло. Лавици покриваха едната стена на помещението. Алекс забеляза евтини издания на Толстой и Достоевски, имаше и някакво голямо пълзящо растение. През алуминиевата рамка на прозореца се стичаше струйка вода. Имаше радио. Но не и телевизор. Върху дивана, който навярно служеше за легло, бяха разхвърляни дрехи. Госпожа Трайбовски събра няколко чифта чорапи и ги натъпка в една голяма раница. Ставите на пръстите й бяха подути от артрит.

— Току-що се връщам от пералнята. Какво време само, а? Първо студ, сега наводнение.

Алекс за миг си представи майка си и каза:

— Моля ви недейте… недейте да разчиствате заради мен. Няма да ви отнема много време.

Госпожа Трайбовски спря и се изправи с пробит чорап в ръка.

— Няма нищо, мила. И без това цялата къща се нуждае от чистене. — Тя каза „цялата къща“ така, като че ли караваната всъщност бе богаташка вила. — Е, какво има? Защо сте дошла?

— Аз… ами, въпросът е малко деликатен. Аз… ние в „Провидънс Лайф“ имахме проблем с един от компютрите ни.

Старицата вдигна поглед към мръсния таван и поклати глава.

— Компютри — рече тя. — Фреди казваше, че компютрите щели да ни избавят от досадната канцеларска работа. Тогава бях чиновничка и не можех да я понасям. Фреди казваше — за да ме успокои, нали разбирате, когато започвах да се отчайвам — та той казваше, че компютрите щели да ни оставят повече време за интересни неща. Само че заради тях хората си изгубиха работата.

Госпожа Трайбовски почти не си бе поела дъх — като човек, който няма с кого да си приказва. Като майката на Алекс.

— Да, разбирам какво искате да кажете — отвърна Алекс. — Е, така или иначе, имахме компютърен проблем и се налага да проверя някои застраховки, които компанията е изплатила миналата година. По-точно, през ноември.

Госпожа Трайбовски продължаваше да я гледа.

— Чудех се дали бихте потвърдили точната сума, която ви е била изплатена по застраховката на съпруга ви.