Патрик Линч - Застрахователи

Алекс се облегна и отпи от вече изстиналото кафе. Бе време да конкретизира проучването си, да стесни рамките му. Гюруци и инфаркти. Харесваше й как звучи. Разбира се, между тези две неща нямаше абсолютно никаква връзка, но тъкмо това му беше хубавото. По някакъв начин щеше да ги свърже, като фокусник, който вади зайци от цилиндъра си.

За следващата си стъпка се насочи към най-подробната информация: данните за клиентите на „Провидънс Лайф“. Раздели ги според причината за смъртта и провери във всяка от категориите дали притежаването на кабрио сред жертвите надвишава вълшебните 4.2%. Не й трябваше повече. Ако повече от 4.2% от жертвите на убийство имаха спортни автомобили, щеше да е в състояние да докаже, че според статистиката има голяма вероятност собственикът на кабрио да бъде убит. Същото се отнасяше и за жертвите на инфаркт. Просто трябваше да открие съответния период — една, две или пет години — възрастова или полова група. Естествено, резултатът нямаше да е действителен. Но и нямаше да е лъжа. Като твърдение, той щеше да съществува в ничията земя между неутолимото желание на човека за сигурна информация и неговата неспособност да я разбира напълно. Алекс от собствен опит знаеше, че тази ничия земя е изненадващо многолюдна. После щеше да прати на Марк имейл с данните. Не очакваше да започне да се въргаля по пода. Но като иронизираше професията си и самата себе си, навярно щеше да го накара да се усмихне, да забрави колко идиотски се държи понякога.

Оказа се сложно. Компютърът като че ли нямаше желание да си играе с нещо толкова несериозно. Когато най-после го накара да й сътрудничи, резултатът я разочарова. Поради същата причина, с други думи без причина, връзките бяха чисто случайни. Имаше малко по-малка вероятност жертвите на рак да притежават кабрио в сравнение с населението като цяло. Същото се отнасяше за самоубийците. Малко по-вероятно беше хората, загинали при самолетни катастрофи, да имат спортни коли, но това не й помагаше. Що се отнасяше до жертвите на инфаркт, те отговаряха точно на средните данни: 4.2% от тях шофираха кабриолети. Намръщена, Алекс сравни категориите за последните шест години. На екрана запремигва ред от цифри: 4.2%, 4.2%, 4.2%, 4.2%, 4.2%, 4.2%.

Отначало си помисли, че компютърът й нещо се е повредил. Такава стабилност на съотношение между числа, които в действителност не бяха свързани, й се струваше невъзможна. Тя изключи и отново включи монитора, но цифрите останаха същите. Явно грешката бе нейна. Започна отначало, отбеляза база данните, които използваше, и повтори целия анализ. И получи същия резултат. Според централния архив 4.2% от клиентите на „Провидънс Лайф“, станали жертва на инфаркт, притежаваха кабриолети — всяка година.

Алекс сбърчи чело, пръстите й потропваха по ръба на бюрото. Някъде в архива имаше грешка, но тя не знаеше колко е голяма. Върна се към самоубийствата. Процентът на притежатели на спортни автомобили през последните десет години се увеличаваше и намаляваше, точно както би трябвало да се очаква: 3.1%, 5.4%, 4.0%…

— По дяволите!

Тъкмо се канеше да започне наново, когато телефонът иззвъня. Търсеше я Лиз Фостър. Алекс си погледна часовника. Дванайсет и половина. Обядът! Толкова беше потънала в цифрите, че бе изгубила представа за времето.

— Господи, Лиз! Извинявай. Лиз?

— Да. За какво се извиняваш?

— За обяда. Трябваше да обядваме заедно. Съвсем…

— Ами точно за това ти се обаждам. Исках да ти кажа, че няма да мога да дойда.

— А, ясно. Как си?

Мълчание, последвано от хлипане.

— Лиз, миличка?

— Да, да. Чувам те. Просто…

— Всичко е наред, сладурче. Разбирам.

— Какво разбираш?

— Ами… за Майкъл. Трябва да е ужасно, след като си работила с някого и после той…

Внезапно Лиз избухна в плач — открито и прекалено буйно, както се стори на Алекс.

— Съжалявам — промълви тя. — Страшно съжалявам. Просто… просто… — Но не успя да продължи и отново се разплака.

Алекс се огледа. Всичките й колеги бяха приведени над бюрата си. Хрумна й, че Лиз може да е била влюбена в Майкъл Елиот. Често се случваше секретарките да са близки с шефовете си. Оставане до късно вечер в службата, съпруги, които не разбират на какво напрежение са подложени мъжете им. А Елиот не беше от хората, които обезкуражаваха флиртовете. Алекс го знаеше от собствен опит.

— Искаш ли да дойда при теб? — попита тя.

— На… наистина ли ще дойдеш? Ще съм ти признателна. Трябва да поговоря с някого.

— За Майкъл ли?