Харлан Коубън: Само един поглед

И след като събра необходимите данни, Грейс посети скъпата си зълва Сандра Ковал в кантората на „Бъртън и Кримстайн“ в Ню Йорк.

Този път Сандра Ковал не я посрещна във фоайето. Грейс оглеждаше фотогалерията по стените и тъкмо бе спряла пред снимката с Малката Покахонтас, когато се появи жена с етно блузка и я покани да я следва. Тя преведе Грейс по коридора до същата заседателна зала, в която бяха говорили със Сандра първия път — сякаш преди век.

— Госпожа Ковал ще дойде всеки момент.

— Чудесно.

Остана сама. Помещението си беше същото като преди, но сега на заседателната маса пред всеки стол имаше по един клипборд с жълти разчертани листа и химикалка Bic. Тя не седна, а замислено закуцука из залата. Джиесемът й иззвъня. Тя каза нещо кратко и затвори.

— Здравей, Грейс.

Сандра Ковал влетя в залата като вихър. Засили се към малкия хладилник, отвори го и надникна вътре.

— Искаш ли нещо за пиене?

— Не.

С глава в хладилника попита:

— Как са децата?

Грейс не отговори. Сандра Ковал взе минерална вода, отиде до масата и седна.

— Какво те води насам?

Дали първо да опипа почвата, или да подходи ребром? Грейс избра второто.

— Ти не си поела Уейд Лерю като клиент заради мен — подхвана тя без никакви въведения, — а защото си искала да го държиш под око.

Сандра Ковал си наля от перието.

— Хипотетично може да е вярно.

— Хипотетично?

— Да. Хипотетично погледнато, може да съм представлявала Уейд Лерю, за да защитя някой член от семейството. Но дори да е така, трябваше да съм сигурна, че работя за клиента си по възможно най-добрия начин.

— С един куршум два заека?

— Може би.

— А този някой член от семейството не би ли могъл да бъде брат ти?

— Възможно е.

— Възможно е — повтори Грейс. — Но не е станало точно това. Ти не си имала за цел да защитиш брат си.

Погледите им се срещнаха.

— Аз знам — добави Грейс.

— Така ли? Ами разкажи тогава и на мен.

— Тогава си била на колко? Двайсет и седем години? Наскоро завършила юристка и вече адвокат по криминално право.

— Да.

— Била си омъжена, с двегодишна дъщеря, предстояла ти е многообещаваща кариера. И после брат ти е объркал всичко. Ти си била там онази нощ, Сандра. В „Бостън Гардън“. Ти си била другата жена в гримьорната, а не Джери Дънкан.

— Аха — каза безгрижно Сандра. — И откъде разбра?

— Джими Екс каза, че едната жена била червенокоса — това е Шийла Ламбърт. А другата, която подстрекавала Джак, била чернокоса. Джери Дънкан е била руса. Чернокосата си ти, Сандра.

Сандра се изсмя.

— Което доказва какво?

— Само по себе си — нищо. Дори не съм сигурна, че е важно. Джери Дънкан вероятно също е била наоколо. Може би тъкмо тя е отвличала вниманието на Гордън Маккензи, за да можете вие тримата да се промъкнете вътре.

Сандра Ковал махна неопределено с ръка:

— Продължавай, това е интересно.

— Да карам ли към същината?

— Разбира се.

— Според Джими Екс и Гордън Маккензи тогава брат ти е бил прострелян.

— Беше — каза Сандра. — Лежа в болница три седмици.

— Коя болница?

Без никакво колебание, без дори да й мигне окото, Сандра отговори:

— „Мас Дженерал“.

Грейс поклати глава.

Сандра направи гримаса:

— Да не искаш да ми кажеш, че си проверила във всяка болница в Бостън и околностите?

— Не беше необходимо — отвърна Грейс. — Той нямаше никакъв белег.

Мълчание.

— Куршумът оставя белег, Сандра. Брат ти е бил прострелян. Мъжът ми нямаше белег. Съществува само един начин да се получи така. Не съм била омъжена за брат ти.

Сандра Ковал запази мълчание.

— Твоят брат Джон Лосън е бил прострелян. С Шийла Ламбърт сте го измъкнали оттам в последвалото меле. Но раната е била смъртоносна. Поне се надявам да е било така, защото другата възможност ще е ти да си го убила.

— Защо да го убивам?

— Защото, ако го бяхте закарали в болница, там да са длъжни да съобщят за пациент с огнестрелна рана. Ако пък просто бяхте оставили труп на улицата, щеше да се разследва къде и как е бил застрелян. И ти, многообещаващият юрист, си била ужасена. Вероятно и Шийла Ламбърт. Всички тогава бяха полудели от произшествието. Карл Веспа, другите семейства призоваваха по телевизията за жестока разправа. Ако ви бяха пипнали, щяхте да гниете в затвора, че и по-лошо. Ти обади ли се тогава на баща ви? Поиска ли от него съвет как да постъпиш? Или се свърза с някой от твоите клиенти престъпници да ти помогне? Или пък просто се отърва от трупа по свой начин?