Харлан Коубън: Само един поглед

Сандра се изхили:

— Имаш въображение, Грейс. Можели сега аз да те попитам нещо?

— Естествено.

— Ако Джон Лосън е умрял преди петнайсет години, тогава за кого си се омъжила?

— Омъжила съм се за Джак Лосън — отвърна Грейс. — Който е всъщност Шейн Олуърт.

Грейс сега си даде сметка, че Ерик Ву не е държал в мазето двама души. А само един. Един, който се беше саможертвал, за да я спаси. Един, който е знаел, че ще умре, и е решил да начегърта по някакъв начин последната си истина.

Сандра Ковал продължи да се усмихва:

— Това е потресаваща теория.

— И лесна за доказване.

Сандра се облегна назад и скръсти ръце:

— Не мога да разбера нещо в твоя сценарий. Защо просто не съм скрила тялото на брат си и да кажа, че е избягал.

— Много хора щяха да задават много въпроси.

— Обаче именно така е станало с Шейн Олуърт и Шийла Ламбърт. Те просто са изчезнали.

— Вярно е. Но може би отговорът е свързан с вашия семеен попечителски фонд.

Лицето на Сандра замръзна:

— С фонда?

— Намерих документите за него в бюрото на Джак и ги занесох при познат юрист. Както се оказва, дядо ви е създал шест фонда. Имал е две деца и четирима внуци. Но да оставим засега парите. Нека говорим за дяловото разпределение. Всички вие сте имали еднакви дялове, като вашия баща е имал четири процента отгоре. По този начин вашата страна от фамилията е запазила контрола върху бизнеса — петдесет и два процента срещу четирийсет и осем. Но — не разбирам от тези неща, така че говоря най-общо — дядото е искал да запази всичко във фамилията. В случай че някой от вас почине преди двайсет и пет годишна възраст, дяловете е трябвало да се преразпределят по равно между останалите живи петима. Ако твоят брат например е умрял в нощта на концерта, това би означавало, че вашата страна на фамилията, ти и баща ви, е нямало вече да имате мажоритарна позиция.

— Ти не си с всичкия си.

— Може би. Но кажи ми, Сандра, какво те накара да постъпиш така? Страхът, че ще те хванат, или тревогата, че ще загубите контрола над фамилния бизнес? Възможно и двете. Така или иначе, ти си увещала Шейн Олуърт да се направи на брат ти. Това е лесно за доказване. Може да се издирят стари снимки. Може да се направи ДНК тест.

Сандра забарабани с пръсти по масата:

— Ако това е вярно, мъжът, когото си обичала, те е лъгал през всичките тези години.

— Формално погледнато, е така — каза Грейс. — Но как успя да го накараш да ти съдейства?

— Това е по-скоро реторичен въпрос, нали така?

— Госпожа Олуърт ми каза, че са били крайно бедни. Поради тази причина неговият брат Пол не е можел да следва. Живеели са буквално в коптор. Предполагам, че ти си прибягнала до заплахи. Щом един член от тяхното семейство е бил замесен в случая, това е щяло да се отрази и на останалите. И той вероятно е приел, че няма друг избор.

— Хайде, хайде, Грейс, нима си мислиш, че бедно момче като Шейн Олуърт е можело да влезе в кожата на брат ми?

— Да не е толкова трудно? Сигурна съм, че ти и баща ти сте положили нужните усилия. Да си смени човек документите не е чак такъв проблем. Разполагали сте с акта за раждане на брат ти и с всичко останало на негово име. Достатъчно е било да заявите, че чантата му е била открадната. Тогава всичко се улеснява. Изкарва му се нова шофьорска книжка, нов паспорт и какво ли не. Намерили сте нов адвокат по попечителски дела в Бостън — моят познат юрист отбеляза смяната на онзи в Лос Анжелис, — някой, който не е знаел как е изглеждал Джон Лосън. Ти, баща ти и Шейн сте отишли заедно в кантората му с новите документи за самоличност — кой би се усъмнил? След това Шейн заминава отвъд океана. И правите играта с името Джак като умалително от Джон.

— Това ли е мястото, където трябва да рухна и да си призная всичко?

— Ти ли? Надали. Но все пак знаеш, че това е положението. Лесно може да се докаже, че не твоят брат е бил мой съпруг.

Сандра Ковал помълча. После каза по-бавно и премерено:

— Дори да е вярно. Не съм сигурна, че тук има някакво престъпление.

— Как така?

— Нека приемем — все така хипотетично, — че си права. Нека предположим, че съм накарала мъжа ти да се преструва на мой брат. Минали са петнайсет години. Изтекла е давност. Братовчедите ми може да се опитат да оспорят позицията ми във фонда, но все пак ще гледат да избягнат скандала. Ще се споразумеем. И дори да беше истина това, което казваш, едва ли може да се говори за някакво велико престъпление. Ако съм била на онзи концерт, кой може да ме обвини, че в бъркотията съм се изплашила?