Грейс си мислеше за фотографията, от която започна всичко. Сега й се струваше, че някой от петимата членове на „Оллоу“ бе намерил начин да я пъхне сред нейните снимки. Защо? Кой знае. Може би някой от тях е искал осемнайсетте души най-сетне да намерят покой.
Но неизбежно идва въпросът: защо сега? Защо след петнайсет години?
Възможните хипотези не бяха една и две. Може да е било предизвикано от освобождаването на Уейд Лерю. Или от смъртта на Гордън Маккензи. Или от годишнината на събитието. Но най-правдоподобното предположение бе цялата вихрушка да е била предизвикана от завръщането на Джими Екс.
Кой в края на краищата е истинският виновник за случилото се през онази трагична нощ? Джими ли, че е откраднал песента? Джак ли, че го е нападнал? Гордън Маккензи ли, че е стрелял при дадените обстоятелства? Уейд Лерю ли, че тайно е внесъл оръжие, паникьосал се е и е стрелял в суматохата? Грейс не знаеше. Капка по капка. Пяната трагедия не беше произлязла от някакъв жесток заговор. Нещата бяха започнали от две незначителни рок групи, случайно събрани да посвирят в Манчестър.
Оставаха още празноти. Но те ще почакат.
Има неща, по-важни от истината.
Сега Грейс седеше, загледана в Джак. На болничното легло. Лекуващият му лекар доктор Стан Уокър седна до нея. Беше сплел пръсти и говореше с внушителен глас. Емма и Макс чакаха в коридора. Бяха настояли да дойдат. Грейс не знаеше какво да прави. Не знаеше какво да чувства.
Не искаше да пита Джак защо я бе лъгал толкова години. Не искаше обяснение какво бе направил през онази ужасна нощ. Не искаше да го пита как се беше случило и той да е на онзи плаж тогава и ако целенасочено я е издирвал, искрено ли се е влюбил в нея. Не искаше да му зададе нито един такъв въпрос.
Искаше да му зададе само един последен въпрос: би ли желал децата да бъдат до леглото му, когато умира?
Накрая ги извика вътре. Четиримата се събраха заедно като семейство за последен път. Емма плачеше. Макс седеше неподвижно, забил поглед в пода. После лек бодеж в сърцето подсказа на Грейс, че Джак си е отишъл завинаги.
На погребението имаше много хора. Грейс, която обикновено носеше контактни лещи, този ден не си ги сложи, не сложи и очила. Нещата й изглеждаха по-поносими, ако ги виждаше леко в мъгла. Седеше на най-предната скамейка и мислеше за Джак. Не си го представяше в лозята или на плажа. Винаги си го спомняше как взе новородената Емма, големите му ръце и мъничкото съкровище, той сякаш се боеше, че тя може да се счупи, че може да я нарани, как после се обърна към Грейс и я погледна с велико благоговение. Това си спомняше.
Всичко останало, което бе научила за миналото му, й се разми.
Сандра Ковал дойде на погребението. Но остана отзад. Извини се, че баща им не може да присъства. Че е стар и болен. Грейс прояви разбиране. Двете не се прегърнаха. И Скот Дънкан беше на погребението. И Стю Пърлмътър, и Кора… Грейс не се и озърна да види колко хора бяха дошли. Това не я интересуваше. Тя хвана за ръце децата и си проправи път през множеството.
* * *
След две седмици децата пак тръгнаха на училище. Имаха проблеми, разбира се. Чувстваха се тревожно. И това беше нормално, тя го знаеше. Грейс ги водеше на училище и ги чакаше след часовете още преди последния звънец. Децата скърбяха. Тога беше цената, която плащаха, защото бяха имали любящ баща. Щяха винаги да скърбят.
Когато Грейс прочете и вникна в резултатите от аутопсията на Джак, светът не рухна отново пред очите й. Те просто потвърдиха онова, което тя вече знаеше. Джак й беше мъж. Тя го обичаше. Бяха живели заедно тринайсет години. Имаха две деца. И дори да бе крил някакви тайни от нея, има неща, които човек не може да скрие.
Някои неща все пак се виждат.
И Грейс знаеше.
Тя познаваше тялото му. Познаваше кожата му. Познаваше всеки мускул на гърба му. И нямаше нужда да прочете резултатите от аутопсията, за да разбере нещо, което винаги бе знаела.
Джак нямаше белези от сериозна травма.
Което означаваше, че каквото и да бе казал Джими, каквото и да бе признал Гордън Маккензи пред Уейд Лерю, Джак никога не е бил прострелван.
* * *
Грейс първо посети фотоателието и поговори с Джош Бялото мъхче. После отиде до Белминстър, където живееше майката на Шейн Олуърт. След това зарови в юридическите тънкости около фонда на фамилията на Джак. Познаваше един адвокат от Ливингстън, който сега беше спортен агент в Манхатън. Занимаваше се с подобни фондове на състоятелни спортисти. Той прегледа документите и й обясни достъпно съдържанието им.
Читать дальше