Харлан Коубън - Само един поглед

— Не разбирам.

— Не си много наясно с условията за предсрочно освобождаване, нали?

Грейс сви рамене.

— За предсрочното освобождаване не искат да им обясняваш, че си невинен, а искат да чуят, че си признаваш вината. Ако искаш да излезеш, трябва да си посипеш главата с пепел. Провинил си се и си признаваш. Покайваш се и това е първата ти крачка към свободата. Ако само тръбиш, че си невинен, никак няма да си облекчиш участта.

— Маккензи не е ли могъл да свидетелства?

— Вече е бил твърде болен. Виж, за предсрочно освобождаване не е било важно Лерю невинен ли е или напротив. Ако Лерю би предпочел да тръгне по този път, е трябвало да поиска нов съдебен процес, което щеше да отнеме месеци, а може би и години. Според Сандра Ковал — и това е вярно — Лерю е имал по-голям шанс да излезе навън, ако си признае вината.

— Така че тя е излязла права?

— Безусловно.

— И Лерю така и не е разбрал, че Сандра и Джак са брат и сестра?

Веспа пак разпери ръце:

— Откъде?

Грейс поклати глава.

— Но за Уейд Лерю това още не е всичко. Той иска мъст и реабилитация. Обаче трябва да изтърпи, докато излезе от затвора. Той знае истината, но как да я извади на бял свят? А кой е изначалният виновник за всичко случило се онази нощ?

Грейс кимна — нещата идваха по местата си:

— Значи му трябва Джак…

— Да, онзи, който е извадил ножа. Та Лерю се свързва със своя стар пандизчийски другар Ерик Ву и го насочва към мъжа ти. Лерю възнамерява, когато излезе, да накара Джак да признае истината пред филмова камера, след което евентуално да го убие.

— Да бъде реабилитиран и след това да извърши убийство?

— Той е бил разярен, Грейс. А може би е щял просто да го пребие от бой или да му счупи краката, кой знае?

— И какво става после?

— Изведнъж у Лерю настъпва обрат.

Грейс сбърчи вежди.

— Да го беше чула как говореше за това. И очите му светят. Удрях го в лицето, ритах го и го заплашвах със смърт. А лицето му… спокойно. Още от първия миг на свобода е разбрал, че е в състояние да загърби миналото.

— В смисъл?

— Буквално. Наказанието така или иначе е било вече зад гърба му. А не би могъл да постигне пълно изчистване на името си, защото не е бил съвсем невинен. Все пак е стрелял насред навалицата. Което е довзривило колективната истерия. Но преди всичко, както ми каза, се почувствал истински свободен. Нищо не го свързвало с миналото. Той вече не беше затворник — но синът ми винаги ще е мъртъв. Така ли е?

— Така е.

— Лерю искаше просто да изживее живота си. Но се опасяваше какво мога да му направя. И ми предложи един вид сделка. Разказа ми истината и ми даде телефона на Ву.

— Значи ти се обади на Ву?

— Лерю му се обади. Но после аз говорих с него.

— И каза на Ву да ни докара при теб?

— Не знаех, че и ти си там. Мислех, че е само Джак.

— И какъв беше планът?

Не й отговори.

— Щеше ли да убиеш и Джак?

— Не е ли вече без значение?

— А как щеше да постъпиш с мен?

След кратко мълчание той каза:

— Имаше някои неща, които ме озадачаваха.

— Относно кое?

— Относно теб.

Отново настъпи тишина. В коридора се чу шум от стъпки. Проскърцаха колела на количка. Грейс се заслуша в звуците. Искаше да успокои дишането си.

— При бостънското произшествие едва не загина — и ето те омъжена за първостепенния виновник. Знам, че Джими Екс те посети в дома ти, след като го видяхме на репетицията. Ти не ми го каза. А и фактът, че си спомняш толкова малко за случилото се не само през онази нощ, но и почти седмица преди това.

Грейс съвсем притаи дъх.

— Мислел си, че…

— Не знаех какво да мисля. Но сега вече знам. Мисля, че съпругът ти е добър човек, който е направил ужасна грешка. Мисля, че след произшествието той е избягал, изпълнен с чувство за вина. Именно затова е искал да се срещне с теб. Следил е репортажите, искал е да разбере дали си вече добре. Може би е възнамерявал да ти се извини. Така че те е намерил целенасочено на плажа в Южна Франция. Да, но се е влюбил в теб.

Тя затвори очи и се облегна назад.

— Всичко свърши. Грейс.

Поседяха известно време в тишина. Нямаше какво повече да си кажат. Няколко минути по-късно все така безшумно Веспа се измъкна от стаята.

Обаче не всичко бе свършило.

Минаха четири дни. Грейс се възстановяваше. Прибра се вкъщи един следобед. С нея и децата останаха Кора и Вики. Още същия ден се появи и Крам, но Грейс го помоли да си върви. Той кимна и изпълни желанието й.

Медиите, разбира се, полудяха. Те имаха откъслечни сведения за събитията, но фактът, че прочутият Джими Екс бе изплувал от неизвестността само за да бъде убит, беше достатъчен, за да се умопомрачат тотално. Пърлмътър остави една патрулна кола да дежури пред къщата на Грейс. Емма и Макс ходеха на училите. Грейс прекарваше повечето си време в болницата при Джак. Шарлейн Суейн често й правеше компания.