Дженифър Донъли - Тези плитки гробове

Беше извърнал глава в нейна посока, но очите му оставаха върху пътя. Движението започваше да става интензивно в края на деня.

– Спри, моля, Долан. Ще стигна вкъщи пеша. Бъди така добър да откараш господин Галахър у тях – каза Джо.

Полагаше усилия да овладее гласа си.

– Какъв е адресът, господине? – попита Долан.

– Рийд Стрийт 23, но не е нужно да ме карате, мога и сам да се прибера – отвърна Еди.

– За нищо на света не бих го допуснала – заяви Джо, докато Долан затваряше прозорчето.

– Госпожице Монтфорт, аз... моля ви, простете ми – започна Еди. Самодоволното му излъчване бе изчезнало. Сега изглеждаше засрамен. – Отидох твърде далеч. Така се държа, когато се чувствам притиснат в ъгъла. Хвърлям се напред и се опитвам да съборя противника, преди той да ме е съборил. Само че този път противникът е момиче.

– Долан ще ви закара в града – каза Джо, когато екипажът спря до тротоара.

Лицето ù бе скрито под периферията на шапката. Нямаше да му позволи да види колко я е разстроил. Еди се наведе към нея.

– Госпожице Монтфорт, съжалявам. Наистина. За поведението си и за загубата ви – каза той.

Очите му потърсиха нейните и тя видя, че съжалението му е искрено.

– Всичко наред ли е, госпожице Джо? – попита Долан, докато ù отваряше вратата.

– Съвсем наред – каза Джо.

Слезе от екипажа и пое към площад „Грамърси“, без да погледне назад. Ако някой я видеше, не би разбрал, че всяка крачка, която прави, изисква огромно усилие. Докато крачеше по улицата, си мислеше какво бе направил Еди Галахър. Беше я разстроил, беше я обидил, но дали ù беше казал истината?

Думите му отекваха в съзнанието ù: „Чарли Монтфорт допрял револвера до главата си и си пръснал мозъка.“ Емоциите я завладяха, тя се препъна и се подпря на желязната ограда пред най-близката къща, за да не падне.

– Госпожице? Добре ли сте? Да повикам ли полицай? – попита я едно вестникарче.

– Добре съм, благодаря. Просто моментно замайване – каза Джо и се насили да се усмихне.

Пое си дълбоко въздух няколко пъти и продължи нагоре по „Ървинг Плейс“. Искаше ù се да може да поговори с някого за станалото, някой, който би могъл да ù каже дали всичко това е истина, но кой? Майка ù и чичо ù не ставаха. На тях би се наложило да каже как е открила всичко, и те щяха да се ядосат много. Когато стигна до дома си, тя спря за момент, за да се успокои. Огледа площадката пред входа, втория етаж и прозорците на бащиния си кабинет. Изведнъж осъзна, че има кой да ù каже дали твърденията на Еди са истина.

– Ти, татко – прошепна тя.