Дженифър Донъли - Тези плитки гробове

Изчака и Еди да се качи и да се настани срещу нея, и затвори вратичката. Веднага щом екипажът потегли, Джо заряза ролята на повехнало цвете.

– Защо казахте онова ужасно нещо за баща ми? – нападна тя Еди. Гневът съвсем не ù бе минал.

– Изглежда е станало чудо, щом толкова бързо ви мина замайването, госпожице Монтфорт – отбеляза Еди. – Толкова се радвам.

Джо не обърна внимание на думите му.

– Ако знаете нещо за смъртта на баща ми, трябва да ми кажете, господин Галахър. Имам право да зная.

Еди се усмихна мило.

– Честна дума, госпожице Монтфорт, това бяха празни приказки. Просто...

Джо го прекъсна.

– Не смейте да ми говорите покровителствено. Става дума за моя баща. Ако откажете да обясните думите си, ще ги споделя с чичо си Филип Монтфорт и ще имате възможността да ги обясните на него.

Еди се наведе към нея. Усмивката му бе изчезнала.

– Мога да изгубя работата си заради тази история – каза той. – Осем долара на седмица за вас може да са нищо, госпожице Монтфорт. Вероятно толкова харчите за плодови дъвки. Но на мен това ми е единственият доход.

– Не употребявам плодови дъвки, господин Галахър. Те са долнопробни. Е, на мен ли ще разкажете, или на чичо ми?

В очите на Еди проблесна стомана.

– Искате истината ли? Ето я. Чичо ви намерил баща ви мъртъв на пода в кабинета му късно през нощта. На дясното му слепоочие имало входна рана. Изходната рана била на задната част на черепа. Куршумът се забил в стената – той млъкна, за да види какъв ефект оказват думите му върху Джо. – Да продължавам ли?

– Да – каза Джо.

Картината с образа на баща ù, мъртъв, на пода, с рани от куршум в главата, беше шокираща, но тя трябваше да чуе всичко, което имаше да каже Еди.

– Пистолетът бил в дясната ръка на баща ви. Не го е чистил, когато той гръмнал. Само глупак би чистил заредено оръжие, а Чарлс Монтфорт не е бил глупак. Било е самоубийство. Полицията го знае. Стоутман го знае. Всеки вестникарски редактор в града го знае. През онази нощ имаше доста разговори между полицаите и репортерите. Чичо ви подкупи полицейския капитан и следователя, за да запишат смъртта като нещастен случай, и после заплаши да осъди задника на всеки вестникар, който си позволи да твърди обратното. Стоутман не се наложи да заплашва. Той вече е собственост на семейството ви.

– Значи сега искате да дискредитирате и чичо ми, освен баща ми? Може би някой е подкупил някого, но не и чичо ми. Той никога не би направил такова нещо – разгорещи се Джо.

Тонът ù се повишаваше с всяка дума, но вътрешно всичките ù защити падаха една по една. Възможно ли бе Еди Галахър да е прав? Едно от нещата, които каза, със сигурност бе вярно: само глупак би чистил заредено оръжие, а баща ù не бе глупак. От момента, в който бе разбрала какво е обяснението на смъртта му, не успяваше да го приеме.

– Учат ли ви на нещо друго в подготвителното училище, госпожице Монтфорт, освен да бродирате? – попита Еди. – Чичо ви има сериозна причина да подкупва полицията и тази причина сте вие. За самоубийството могат да се кажат много неща. То е грозно и тъжно, но най-вече е скандално. Ако хората знаеха истината, щяха да започнат да се чудят защо баща ви се е самоубил. Може би Чарлс Монтфорт е имал финансови проблеми, ще си кажат. Може би е намесена жена. Може би е изгубил ума си. Старите нюйоркски семейства, вашите хора, не харесват особено много скандалите, нали така?

– Да – потвърди Джо и потръпна при мисълта, че някой от социалния ù кръг би могъл да научи, че баща ù се е самоубил.

– Никой няма да започне да ви затръшва врати в лицето. Хората от висшето общество са твърде възпитани за това – каза Еди. – Но ще спрете да получавате покани за разни събития и никога няма да се стигне до предложение за женитба. Чичо ви иска да се погрижи да се омъжите за някой Олдрич, Рузвелт или Ливингстън. Иначе ще се наложи да се примирите с някой новобогаташ – съдба, по-страшна от смъртта – той се облегна на седалката. – Разбирате ли какво ви казвам?

Джо мълчеше. Беше в шок. Никой никога не бе разговарял с нея по този начин. Нито веднъж през целия ù живот.

– Това, което разбирам, господин Галахър – заяви тя, когато се овладя, – е, че изпитвате удоволствие от жестокостта си. Каквото и да мислите, че знаете за мен и моите хора , знайте и още нещо – Чарлс Монтфорт бе мой баща и аз го обичах.

Тя се обърна и потропа по едно малко прозорче отстрани на мястото на кочияша. То се отвори.

– Да, госпожице Джо? – каза Долан.