Джеймс Марклунд - P. S. Убийците

Долови отново старото раздразнение, проклетите въпроси, непрекъснатите намеци, обвинителния тон, който накрая не бе издържала.

– Не знам точно – отвърна Деси и направи усилие да звучи спокойна и овладяна.

– Възнамеряваме да го разпитаме информативно – отсече Габриела. – Ти, разбира се, можеш да го интервюираш, ако искаш.

– Добре – съгласи се Деси и є се прииска да затвори телефона.

– Но имай едно наум – продължи Габриела. – Случаят се разследва от нас, а не от някакъв си янки на свободна практика.

9.

Събота, 12 юни

СИЛВИЯ РУДОЛФ наклони глава и се усмихна.

– Трябва да ви покажем любимото ни място. Имат фантастични сладкиши и чаши с шоколад, големи колкото вана.

Немската двойка се смееше, въодушевена от джойнта, който четиримата току-що си бяха поделили.

– Намира се на „Стурториет“ в Гамла стан, който има ужасно драматична история – каза Мак и обви с ръка германката. – Крал Кристиан Тиранина е екзекутирал всички шведски благородници на този площад през ноември 1520 г.

– Обезглавени са повече от сто души – допълни Силвия. – Масовото убийство все още се нарича „Стокхолмската кървава баня“.

Германката изтръпна.

– Уф, колко зловещо...

Мак и Силвия набързо се спогледаха и се усмихнаха един на друг. „Зловещо“? И това го казваше мацка, чиито прародители бяха започвали две световни войни?

Двойката Рудолф се хвана за ръце и закрачи бързо към сградата на Борсата и Нобеловия музей. Немците ги следваха, като се кикотеха и се препъваха.

Слънцето грееше през булото от мъгла, вятърът се вихреше по калдъръмените улички.

В сладкарницата, която се казваше „Чаша шоколад“, хапнаха канелени хлебчета и пийнаха домашно приготвен малинов сок. Силвия не можеше да се нагледа на германката. Тя наистина беше изключително красива. За съжаление, светлоруса, почти платинено руса, но това можеше да се промени.

– Ах, колко съм щастлива, че ви срещнахме – възкликна Силвия и я прегърна. – Трябва да запазя спомен от този ден! Мак, мислиш ли, че бижутерът в онзи търговски център все още работи?

Мак простена и завъртя очи към небето.

– Ох, ох, ох – завайка се той. – Скъпо ще ми излезе това.

Немецът извади портфейла си, за да плати сладкишите, но Мак го спря.

– Ние черпим!

Тръгнаха заедно към кея и покрай водата към Кунгстрегорден.

Германката като че изпитваше огромна нужда от захар заради марихуаната, защото се спря и си купи сладолед от една будка до водата.

Силвия използва момента, за да се провре близо до мъжа, докато приятелката му похапваше от фунийката сладолед.

– Тя е направо фантастична – каза Силвия и кимна към жената, чийто разтопен сладолед капеше по дрехите. – Ако бях на твое място, наистина щях да є покажа колко я ценя.

Германецът се усмихна малко несигурно .В действителност и той не беше за изхвърляне. Приличаше на красив немски филмов злодей.

– Да я ценя? Какво имаш в предвид?

Силвия го целуна по бузата и разтърси лявата си китка.

– Няма много хубав ръчен часовник...

Търговският център „НК“5 беше пълен с хора, трябваше да си вземат номерче за опашката в бижутерския магазин. Силвия завлече германката при парфюмите, докато мъжете избираха хубав часовник. И двете си купиха по шишенце „Диор Жадор“. Германката нададе писъци от удоволствие, когато отвори подаръка си.

През това време Силвия се шмугна в „Сюстембулагет“, държавната верига магазини, която държеше монопола върху продажбата на алкохол в Швеция, и купи две бутилки „Мое Шандон“. В това време ентусиазмът на германката се беше охладил.

– Това заслужава да се отпразнува – зачурулика Силвия и уви ръка около талията на германеца. – Бих искала тези да ги изпия с теб, някъде, където можем да останем насаме...

Германецът изглеждаше объркан.

Силвия се засмя нежно.

– Имам предвид нас четиримата. Знаеш ли някое добро местенце?

Той погледна закръглените є гърди и преглътна звучно.

– Наели сме къща в архипелага. Колата под наем е паркирана в гараж съвсем наблизо.

Силвия го целуна по устата, като приплъзна езика си по предните му зъби.

– Какво чакаме? – прошепна тя.

5 „Нурдиска Компаниет“ – луксозен търговски център в Стокхолм –

бел. прев.

10.

РЕДАКЦИЯТА БЕШЕ ПРАЗНА, както всеки път по обед. Форшберг, шефът на новините, седеше, дъвчеше химикалката си и четеше телеграма. Двама криминални техници се бяха разположили на мястото, където се разпределяше пощата, за да уловят всички евентуални писма от убийците. Разпечатките за двойните убийства в Европа през последните осем месеца лежаха на бюрото пред Деси. Беше дошла още в седем часа сутринта и є наредиха да остане до пристигането на последната пощенска доставка по някое време следобед. Беше се захванала да направи резюме на убийствата, което някой от репортерите да доразвие.