Джеймс Марклунд - P. S. Убийците

Случаят в Берлин, последният от поредицата, бе дълбоко трагичен.

Убийците не само бяха умъртвили австралийците, а бяха осакатили и телата им. По какъв начин – не ставаше ясно от статиите, които Деси откри. Тя взе следващата разпечатка и започна да срича испанския вестникарски текст.

Убийството в Мадрид изглеждаше като копие на това в Берлин, с изключение на детайлите в осакатяването. Американската двойка Сали и Чарли Мартинес е била открита с прерязани гърла в стая в хотел „Лопе де Вега“. Били на сватбено пътешествие в Испания и щели да отпътуват за дома на следващия ден.

Картичката бе изпратена на въпросния вестник „Ел Паис“, с изглед от арената за корида „Лас Вентас“. Наведе се напред и заразглежда лошото копие. Арената приличаше на кръгла къща с две кули със знамена. Малко хора и малко коли. Не се споменаваше дали е имало нещо написано на гърба.

Взе копията на картичката, получена от самата нея.

Приликите не бяха очевидни, освен че местата бяха емблематични за съответния град и изобразяваха сгради, коли и хора...

– Как е Деси? Още ли не си хванала бандитите?

Тя свали копията.

–Завиждаш ли – попита и погледна Александър Андершон, репортерът с най-висока репутация във вестника, който винаги задаваше директни и неудобни въпроси.

Александър Андершон се намести на бюрото є; Деси чу как разпечатките се смачкаха под добре тренирания му задник.

– Мислих върху нещо – каза той с кадифен глас. – Защо убийците изпратиха картичката точно на теб?

Деси се опули от изненада.

– Господи – възкликна тя. – Наистина си бърз. Съвсем сам ли измисли този въпрос?

Усмивката на Александър замръзна.

– Заповядай – каза Деси и му подаде две от копията. – Никой не знае точно какво ги кара да действат, но можеш да опиташ да скалъпиш една обява за запознанство.

Александър Андершон стана и понесе със себе си една тетрадка и няколко молива от пода.

– Обикновено никога не пишеш нещо, което става за четене – отбеляза той. – Човек започва малко да се изненадва...

Деси въздъхна дълбоко и реши да не се ядосва. Държеше се така с всички или поне с тези, които смяташе за по-ниско-

стоящи.

Остави разпечатките и посегна към днешния вестник. В него не пишеше нищо за картичката. Ръководството, след силен натиск от полицията, реши да не публикува тази информация. От друга страна, Александър Андершон бе написал една небрежна статия за убийствата в Европа, която съдържаше изобилие от ключови думи, като „страшно“, „ужасно“ и „клане“, без особено много факти.

Деси остави вестника.

Преследвам тези свине от половин година. Никой не знае за тях повече от мен.

Защо Джейкъб Канън не се обади? Показа такъв интерес предишната вечерта.

Какво го беше накарало да се откаже?

Вдигна глава и погледна редакцията.

Сигурно не се беше обадил заради нея, заради поведението є, заради това, че винаги се държеше безцеремонно и троснато.

Отърси се от това чувство и запрелиства разпечатките. Тази, която търсеше, беше паднала на пода, когато Александър Андершон „отплава“.

Плъзна пръсти по портретните снимки на жертвите.

Жертвите в Рим.

Това беше тя, така изглеждаше. Усмихната, срамежлива, руса и къдрава.

Кимбърли Канън.

Дъщерята на Джейкъб Канън.

11.

ВЯТЪРЪТ БЕШЕ УТИХНАЛ, когато излязоха на слънчевата светлина от къщата на немците в архипелага. Платноходки с увиснали, тебеширенобели платна минаваха бавно по протока надолу; Силвия махна на възрастен мъж, който управляваше голяма яхта. Мак напълни дробове и разпери ръце към островчетата, гората, водата и слънчевия блясък.

– Чудесно е! – провикна се той. – Обичам Швеция!

Силвия се усмихна и му хвърли ключовете на колата.

– Знаеш ли как да се измъкнем оттук?

Мак се засмя високо, постави раницата на задната седалка на автомобила под наем, сложи си чифт нови гумени ръкавици, седна зад кормилото и превключи на скорост.

На черния път завиха наляво. Силвия отвори страничния прозорец, за да се наслади на гледката. Въпреки оскъдната растителност, беше красиво. Зелените листа на дърветата бяха все още ефирни и почти прозрачни, небето – ясносиньо като стъкло. Срамежливи цветя, току-що наболи по замръзналата земя, се поклащаха на течението от минаващата покрай тях кола.

Разминаха се с две коли точно преди да преминат моста, който водеше обратно към континенталната част. Нито един от шофьорите не им обърна особено внимание.