Жоел Дикер - Истината за случая Хари Куебърт

- Не ми се сърдете. Казах си, че зле започнахме и че може би...

- Мразя ви, писателче, така да знаете. Жена ми прочете книгата ви. Намира ви за красив и интелигентен. Главата ви на задната корица се кипри на нощното й шкафче от седмици. Живеете в спалнята ни! Спите с нас! Вечеряте с нас! Бяхте с нас на почивка! Къпахте се с жена ми! Всичките й приятелки й се присмиват! Отровихте живота ми!

- Женен ли сте, сержант? Чудна работа, толкова сте неприятен! Бих се заклел, че нямате семейство.

Той яростно заби глава в двойната си брадичка.

- Исусе Христе, какво искате? - излая.

- Да разбера.

- Много амбициозно от страна на тип като вас.

- Знам.

- Оставете полицията да си върши работата, ясно ли е?

- Трябва ми информация, сержант. Обичам всичко да знам, болен съм на тази тема. Имам тревожен темперамент и изпитвам потребност всичко да контролирам.

- Ами контролирайте себе си!

- Можем ли да отидем в кабинета ви?

- Не.

- Само ми кажете дали Нола наистина е умряла на петнайсет години.

- Да. Анализът на костите го потвърди.

- Значи, е била отвлечена и убита по едно и също време?

- Да.

- Но тази чанта... Защо е била погребана с чантата?

- Нямам представа.

- Щом е имала чанта, значи, можем да кажем, че е избягала от къщи?

- Ако си приготвяте чанта, за да бягате, ще я напълните с дрехи, не е ли така?

- Именно.

- А вътре беше само онази книга.

- Една точка за вас - признах. - Интелектът ви ми взема акъла. Тази чанта обаче...

Той ме прекъсна.

- Не трябваше да ви казвам за чантата онзи ден. Не знам какво ме прихвана.

- И аз не знам.

- Дожаляло ми е, предполагам. Да, това е. Съжалих ви, с вашия нещастен вид и с калните обувки.

- Благодаря. Ако може да си позволя още нещо: какво ще кажете за аутопсията? Впрочем казва ли се аутопсия за скелет?

- Нямам представа.

- Дали съдебномедицински оглед не би бил по-правилният термин?

- Не ми пука за правилния термин. Това, което мога да ви кажа, е, че са й разбили главата! Разбили! Бам! Бам!

Тъй като придружи тези думи с жестове, имитирайки удари с бухалка, попитах:

- Значи, с бухалка?

- Абе, нямам представа, досаднико!

- Жена? Мъж?

- Какво?

- Не би ли могла жена да нанесе такива удари? Защо непременно да е мъж?

- Защото една тогавашна очевидка, Дебора Купър, със сигурност е видяла мъж. Хубаво, разговорът ни свърши, писателче. Прекалено много ме дразните.

- Но вие какво мислите за тази история?

Той извади от портфейла си семейна снимка.

- Имам две дъщери, писателче. На четиринайсет и седемнайсет години. Не мога да си представя да изживея това, което е изживял бащата Келерган. Искам истината. Искам справедливост. Справедливостта не е сбор от прости факти, тя е много по-сложна работа. Така че ще продължа да разследвам. Ако открия доказателство за невинността на Куебърт, вярвайте ми, ще бъде освободен. Но ако е виновен, бъдете сигурен, че няма да оставя Рот да изиграе пред съдебните заседатели някое от ония представления, с които освобождава престъпниците. Защото това няма да е правосъдие.

Зад фасадата на агресивен бизон Гахалоуд криеше философия, която ми харесваше.

- Всъщност вие сте свестен човек, сержант. Да купя мекици и да продължим да си бъбрим?

- Не искам мекици, искам да се разкарате от тук, имам работа.

- Но вие трябва да ми обясните как се провежда разследване. Аз не умея да разследвам. Какво трябва да правя?

- Довиждане, писателче. Нагледах ви се, ще ми стигне до края на седмицата. Може би дори до края на живота.

Бях разочарован, че не ме взема на сериозно, и не настоях. Подадох му ръка за сбогуване, той само дето не ми счупи кокалчетата с яките си пръсти, и си тръгнах. Но като стигнах до паркинга, го чух да ме вика: „Писателче!“. Обърнах се и го видях да мъкне едрото си туловище към мен.

- Писателче - каза ми, като ме настигна задъхан, - добрите ченгета не се интересуват от убиеца... А от жертвата. За жертвата трябва да си задавате въпроси. Започнете от началото, отпреди убийството. Не от края. Грешите, като се съсредоточавате върху убийството. Трябва да се запитате коя е била жертвата. Запитайте се коя е била Нола Келерган.

- А Дебора Купър?

- Ако питате мен, всичко е свързано с Нола. Дебора Купър е била съпътстваща жертва. Открийте коя е Нола. Тогава ще разберете кой е убил и нея, и леля Купър.

Коя е била Нола Келерган? Точно този въпрос смятах да задам на Хари, когато отидох в щатския затвор. Той не изглеждаше добре. Притесняваше се за съдържанието на шкафчето си във фитнес залата.