Жоел Дикер - Истината за случая Хари Куебърт

- Читателите искат тази книга - обясни ми. - Чуйте, долу пред сградата са се събрали фенове, които скандират името ви.

Той включи високоговорителя и след като явно им бе направил знак, асистентките му взеха да се дерат: Голд-ман! Голд-ман! Голд-ман!

- Това не са фенове, Рой, това са асистентките ви. Здрасти, Мариса.

- Здравейте, господин Маркъс - отвърна Мариса.

Барнаски отново взе слушалката.

- Добре де, помислете малко, Голдман. Ще издадем книгата през есента. Успехът е гарантиран! Месец и половина ще ви стигне ли?

- Месец и половина ли? Две години ми трябваха, за да напиша първата ми книга. Впрочем нямам представа какво изобщо бих могъл да напиша. Още никой не знае какво се е случило.

- Чуйте, мога да ви доставя писатели призраци 5, за да върви по-бързо. Освен това не е нужно да е голяма литература. Хората просто искат да знаят какво е правил Куебърт с малката. Задоволете се да изложите фактите. Да има съспенс, ужас и малко секс, разбира се.

- Секс ли?

- Хайде, Голдман, няма да ви уча на занаята. Кой би купил книга, в която няма неприлични сцени между старец и седемгодишно момиче? Ето какво искат хората. Дори ако книгата стане слаба, ще продадем тонове. А това е най-важното, не е ли така?

- Хари е бил на трийсет и четири години, Нола на петнайсет!

- Не издребнявайте... Ако напишете тази книга, ще анулирам предишния договор и ще ви дам аванс от половин милион долара, за да ви се отблагодаря за сътрудничеството.

Отказах и Барнаски се ядоса.

- Добре тогава, Голдман, след като така се запъвате, и аз ще го направя. Чакам ръкописа ви точно след единайсет дни, в противен случай ще ви дам под съд и ще ви разоря!

И тресна слушалката. Малко по-късно, докато пазарувах в супера на главната улица, ми се обади Дъглас, очевидно вдигнат под тревога от самия Барнаски, и се зае отново да ме убеждава.

- Марк, не можеш да се правиш на интересен - каза ми той. - Напомням ти, че Барнаски те е хванал за топките! Предишният ти договор е още валиден и единственият начин да го анулираш е да приемеш предложението. Освен това тази книга ще тласне напред кариерата ти. Аванс от половин милион... Има и по-лоши неща в живота, какво ще кажеш?

- Барнаски ме кара да напиша нещо скандално! И дума не може да става! Не искам такава книга, няма да издам някакъв боклук, написан за няколко седмици. Хубавите книги изискват време.

- Но това са модерни методи за постигане на големи тиражи! Днес няма писатели, които блеят и чакат вдъхновението да им падне от небето. От твоята книга още не съществува и един ред, а читателите вече я разграбват, защото искат всичко да знаят. При това веднага. Пазарният ти шанс е ограничен - наесен ще има президентски избори и кандидатите сигурно ще издадат книги, които ще заемат цялото медийно пространство. Всички вече говорят за книгата на Барак Обама, можеш ли да си представиш?

Вече нищо не можех да си представя. Платих покупките си и се върнах при колата, която бях паркирал на улицата. Тогава намерих пъхнато под една от чистачките листче с онова същото послание:

Прибирай се у вас, Голдман.

Огледах се - никой. Няколко души седяха на терасата на близкото кафене, явно клиенти, излезли от супера. Кой ме следеше? Кой не искаше да разследвам смъртта на Нола Келерган?

На другия ден след този нов инцидент, в петък, 20 юни, отидох да видя Хари в затвора. Преди да изляза от Орора, се отбих в библиотеката, където пакетът ми току-що бе пристигнал.

- Какво е това? - попита любопитно Пинкас с надеждата, че ще го отворя пред него.

- Един инструмент, от който имам нужда.

- Инструмент за какво?

- Инструмент за работа. Благодаря, че го прие, Ърни.

- Чакай, няма ли да пиеш едно кафе? Тъкмо съм направил. Искаш ли ножица да отвориш пакета?

- Благодаря, Ърни. Следващия път с удоволствие. Сега трябва да тръгвам.

Като пристигнах в Конкорд, реших да мина през щатската полиция, да намеря сержант Гахалоуд и да изложа пред него няколкото хипотези, които бях изградил след кратката ни среща.

Щабквартирата на щатската полиция на Ню Хампшър, където бе и седалището на Криминалния отдел, беше голяма сграда от червени тухли, която се намираше на Хейзън Драйв 33, в центъра на Конкорд. Беше почти тринайсет часът. Информираха ме, че Гахалоуд е отишъл да обядва, и ме помолиха да го изчакам в коридора на една пейка, до маса, на която имаше кафе машина и списания. Когато дойде след около час, той изглеждаше навъсен.

- Вие ли сте? - избухна, като ме видя. - Обаждат ми се, казват ми: Пери, побързай, един тука те чака от близо час, и аз не си дояждам, за да дойда да видя какво става, защото може да е важно, и попадам на писателчето!