Жоел Дикер - Истината за случая Хари Куебърт

- Значи, когато чухте изстрела, незабавно се върнахте в къщата.

Тръгнахме обратно към къщата.

- Всичко е станало в кухнята - каза Травис. - Нола пристига от гората и моли за помощ. Леля Купър я приютява, после отива в дневната, за да повика полицията и да съобщи, че момичето е при нея. Знаех, че телефонът е в дневната, защото самият аз го бях използвал половин час преди това, за да се обадя на началника Прат. Докато тя говори по телефона, нападателят прониква в кухнята, за да отвлече Нола, но в този момент се появява Купър и той я застрелва. После хваща Нола и я довлича до колата си.

- Къде е била колата?

- На път № 1, там, където пътят минава покрай проклетата гора Ела, ще ти покажа.

Отново отидохме в гората, обаче Травис уверено ме поведе в дуга посока и скоро излязохме на път № 1.

- Черният шевролет беше ето тук. По онова време храстите покрай пътя не бяха прочистени и колата не се виждаше.

- Откъде знаехте, че е минал точно оттам?

- Имаше следи от кръв от къщата до тук.

- А колата?

- Изчезна. Както ти казах, един от заместниците на шерифа идвал като подкрепление по този път и случайно я забелязал. Организирахме преследване, поставихме заграждения в цялата област, но ни се измъкна.

- Как е успял убиецът да се провре през дупките на мрежата?

- И аз бих искал да знам и трябва да кажа, че от трийсет и три години насам си задавам много въпроси по този случай. Знаеш ли, всеки ден, когато се качвам в колата си, се питам какво щеше да стане, ако бяхме пипнали скапания шевролет. Може би щяхме да спасим малката...

- Значи, мислиш, че е била вътре?

- Сега, когато намерихме тялото й на две мили от тук, бих казал, че със сигурност е била вътре.

- И мислиш, че Хари е карал черния шевролет?

Той сви рамене.

- Да кажем, че с оглед на неотдавнашните събития, не виждам кой друг би могъл да бъде.

Бившият шеф на полицията Гарет Прат, с когото се срещнах същия ден, изглежда, беше на същото мнение като някогашния си подчинен относно вината на Хари. Прие ме в двора си, носеше панталон за голф. След като ни поднесе по едно питие, жена му Ейми се направи, че се занимава със саксиите си, за да слуша разговора ни, което впрочем не криеше, тъй като коментираше думите на мъжа си.

- Вече сме се виждали, нали? - попита Прат.

- Да, често идвам в Орора.

- Това е онзи мил младеж, дето написа онази книга - поясни жена му.

- Не сте ли онзи, дето написа една книга? - повтори той.

- Да, аз съм - отвърнах.

- Гарет, току-що ти го казах - сопна му се Ейми.

- Скъпа не ни прекъсвай, ако обичаш. На мен ми е дошъл на гости, много благодаря. Е, господин Голдман, на какво дължа удоволствието от посещението ви?

- Честно казано, опитвам се да отговоря на някои въпроси, които си задавам за убийството на Нола Келерган. Говорих с Травис Дон, който ми спомена, че навремето сте подозирали Хари.

- Така е.

- Въз основа на какво?

- Няколко неща привлякоха вниманието ни. Главно бягството на убиеца, което подсказваше, че е местен жител. Трябва прекрасно да познаваш нашия край, за да изчезнеш така, при положение че всички полицаи от областта са на бойна нога. А и черният шевролет. Ясно ви е, че направихме списък на всички собственици на този модел от областта. Сред тях единствен Куебърт нямаше алиби.

- Но в крайна сметка не тръгнахте по тази следа.

- Не защото освен историята с колата нямахме никаква истинска улика срещу него. И много бързо го извадихме от списъка на заподозрените. Откриването на останките на горкото момиче в градината му доказва, че сме сбъркали. Невероятна работа, винаги съм изпитвал симпатия към този човек. Може би затова съм сгрешил в оценката си. Винаги е бил толкова чаровен, дружелюбен, убедителен... Искам да кажа, самият вие, господин Голдман, който, доколкото разбирам, го познавате добре, сега, когато знаете за момичето в градината, не се ли сещате за нещо, което да е направил или казал някога и което би могло да пробуди и най-малкото подозрение?

- Не, началник. He се сещам за нищо.

Като се върнах в Гуз Коув, видях зад полицейските ленти хортензиите, захвърлени край трапа. Отидох в пристройката, която служеше за гараж, и взех една лопата. След което влязох в забранената зона, оформих малка леха във влажната пръст и засадих цветята.

*

30 август 2002 г.

- Хари?

Беше шест часът сутринта. Той седеше на терасата на Гуз Коув с чаша кафе в ръка. Обърна се.

- Маркъс? Целият сте потен. Не ми казвайте, че вече сте ходили да тичате.