Жоел Дикер - Истината за случая Хари Куебърт

- Не стреляйте! Не стреляйте, за бога! Аз съм Маркъс Голдман! Писател съм!

Той веднага свали оръжието си.

- Вие сте Маркъс Голдман?

Прибра пистолета в окачения на колана му кобур и тогава забелязах, че носи значка.

- Вие сте полицай? - попитах.

- Сержант Пери Гахалоуд. От Криминалния отдел на щатската полиция. Какво правите тук? Това е местопрестъпление.

- Често ли насочвате към хората желязото си? Ами ако бях от федералната полиция? Добре щяхте да се наредите! Веднага щях да ви уволня.

Той се разсмя.

- Вие? Ченге? От десет минути ви наблюдавам как стъпвате на пръсти, за да не си изцапате мокасините. А и федералните не надават викове, когато видят оръжие, ами вадят своето и стрелят по всичко, дето мърда.

- Помислих ви за бандит.

- Защото съм чернокож?

- Не, защото приличате на бандит. Индианска вратовръзка ли носите?

- Да.

- Демоде е.

- Ще ми кажете ли какво правите тук?

- Живея тук.

- Как така живеете тук1

- Приятел съм на Хари Куебърт. Помоли ме да наглеждам къщата, докато го няма.

- Вие сте луд! Хари Куебърт е обвинен в двойно убийство, къщата е обискирана и достъпът до нея е забранен! Ще ви закопчая, мой човек.

- Къщата не е запечатана.

Той се позамисли, после отговори:

- Не ми хрумна, че някакъв неделен писател ще се самонастани вътре.

- Трябваше да ви хрумне. Макар да е трудно упражнение за полицай.

- Все пак ще ви закопчая.

- Юридически пропуск! - извиках аз. - Няма печати, няма забрана! Оставам тук. В противен случай ви давам под съд, задето сте ме заплашили с оръжие. И искам милиони обезщетение. Всичко съм заснел.

- Това май е номер на Рот! - въздъхна Гахалоуд.

- Аха.

- Пфу! Ама че дявол! Би качил собствената си майка на електрическия стол, за да оневини клиента си.

- Юридически пропуск, сержант. Надявам се, че не ми се сърдите.

- Напротив. Но тъй или инак, къщата вече не ни интересува. Обаче ви забранявам да преминавате полицейските ленти. Не знаете ли да четете? Пише: М ЕСТОПРЕСТЪПЛЕНИЕ. Н Е ПРЕМИНАВАЙ.

Възвърнал самообладанието си, аз изтупах ризата си и направих няколко крачки към трапа.

- Представете си, сержант, аз също разследвам - обясних много сериозно. - По-добре ми кажете какво знаете за случая.

Той пак прихна.

- Да не би да сънувам? Вие разследвате? Ама че новина. Впрочем дължите ми петнайсет долара.

- Петнайсет долара ли? И защо?

- Толкова ми струва книгата ви. Четох я миналата година. Много слаба книга. Несъмнено най-слабата, която съм чел през живота си. Бих искал да ми върнете парите.

Погледнах го право в очите и казах:

- Вървете на майната си, сержант.

И тъй като крачех, без да гледам пред себе си, паднах в трапа. И отново се разкрещях, защото се бях озовал там, където е била мъртвата Нола.

- Ама вие сте невъзможен! - извика Гахалоуд от върха на изкопа.

След което ми протегна ръка и ми помогна да се изкача. Отидохме да седнем на терасата и понечих да му дам парите, но имах само банкнота от петдесет долара.

- Можете ли да ми върнете? - попитах.

- Не.

- Задръжте ги тогава.

- Благодаря, писателче.

- Вече не съм писател.

Бързо щях да разбера, че сержант Гахалоуд е грубоват и упорит като магаре. Въпреки това след малко навивки ми разказа, че в деня, когато са открили трупа, е бил дежурен и се озовал сред първите около дупката.

- Имаше човешки останки и една кожена чанта. Отвътре беше изписано името на Нола Келерган. Отворих я и намерих ръкопис в сравнително добро състояние. Предполагам, че кожата е запазила хартията.

- Откъде знаехте, че този ръкопис е на Хари Куебърт?

- В момента не знаех. Показах му го в залата за разпити и той веднага го разпозна. След това, разбира се, проверих. Съответства дума по дума на книгата му „Произходът на злото“, издадена през седемдесет и шеста, по-малко от година след драмата. Странно съвпадение, не мислите ли?

- Фактът, че е написал книга за Нола, не доказва, че я е убил. Той твърди, че ръкописът е изчезнал и че Нола понякога отнасяла текстовете му.

- Намерихме останките на момичето в градината му. С ръкописа на книгата му. Докажете ми, че е невинен, писателче, и ще си променя мнението.

- Бих искал да видя ръкописа.

- Невъзможно. Ръкописът е веществено доказателство.

- Но нали ви казах, че и аз разследвам - настоях.

- Вашето разследване не ме интересува, писателче. Ще получите достъп до досието веднага щом Куебърт се яви пред голямото жури.

Реших да му покажа, че не съм любител и че аз също знам това-онова за случая.