Жоел Дикер - Истината за случая Хари Куебърт

не можех да бъда в Ню Йорк. Доставих на градската библиотека няколко екземпляра от първата ми книга, които носех със себе си, и представете си, тази

жалка

купчина листове, пренебрегвана в Ню Йорк, бе приета с въодушевление в Орора. Годината беше седемдесет и пета. мястото - малък град в Ню Хампшър, който си търсеше причина да съществува много преди интернет и новите технологии и който откри в мен мечтаната местна звезда.

*

Прибрах се в Гуз Коув към двайсет и три часа. Като поех по тесния чакълест път към къщата, видях на светлината на фаровете силует на маскиран човек, който побягна към гората. Рязко натиснах спирачките изскочих от колата, разкрещях се и тъкмо да се спусна след натрапника, погледът ми бе привлечен от силна светлина - нещо гореше до къщата. Изтичах да проверя какво става. Гореше корветът на Хари. Пламъците бяха вече огромни и в небето се издигаше колона от пушек с остър мирис. Развиках се за помощ, но наоколо нямаше никой. Само гората. От горещината стъклата на корвета се пръснаха, капакът започна да се топи, пламъците станаха още по-буйни и взеха да облизват стените на гаража. Нищо не можех да направя, всичко щеше да изгори.

26.

Н–О–Л-А

(Орора, Ню Хампшър, събота, 14 юни 1975 г.)

- Ако писателите са толкова крехки същества, Маркъс, то е, защото могат да изпитват два вида емоционално страдание, тоест два пъти повече от нормалните човеци: любовна мъка и творческа мъка. Да пишеш книга, е, като да си влюбен в някого - може да бъде много мъчително.

З АПОВЕД

Н А ВНИМАНИЕТО НА ПЕРСОНАЛА

Трябва да сте забелязали, че от една седмица Хари Куебъот всеки ден обядва в нашето заведение. Господин Куебърт е голям нюйоркски писател и следва да му се обръща специално внимание. Да се задоволяват исканията му по най-дискретния начин. Никога да не му се досажда.

Маса 1

7

му е резервирана до ново нареждане. Трябва винаги да е свободна за него.

Тамара Куин

Бутилката с кленов сироп наруши равновесието на подноса. Щом я постави отгоре му, и той се наклони. Като се опита да го задържи, девойката на свой ред изгуби равновесие, залитна и подносът падна на земята със страхотен трясък.

Хари подаде глава над барплота.

- Нола? Добре ли си?

Леко замаяна, тя отвърна:

- Да, да, аз...

Двамата огледаха пораженията, преди да избухнат в смях.

- Не се смейте, Хари - мило му се скара Нола. - Ако госпожа Куин научи, че пак съм изпуснала подноса, ще ми даде да разбера.

Той мина зад плота и клекна, за да й помогне да събере парчетата стъкло, разпръснати сред каша от горчица, майонеза, кетчуп, кленов сироп, масло, захар и сол.

- Боже мили - каза, - може ли някой да ми обясни защо от една седмица насам, щом поръчам нещо, ми носят всички подправки наведнъж?

- Заради заповедта - отвърна Нола.

- Заповед ли?

Тя посочи листа, залепен на стената. Хари се изправи и го отлепи с намерението да прочете написаното на глас.

- Недейте, Хари! Какво правите? Вие сте луд! Ако госпожа Куин научи...

- Не се безпокой, няма никой.

Беше седем часът сутринта. В „Кларкс“ още нямаше клиенти.

- Каква е тази заповед?

- На госпожа Куин.

- За кого?

- За всички от персонала.

Влязоха клиенти, като прекъснаха разговора им. Хари се върна на масата си, а Нола побърза да се заеме с работата си.

- Веднага ще ви опека други филийки, господин Куебърт - заяви тя тържествено и изчезна в кухнята.

Зад летящата врата постоя малко със замислен вид, после се усмихна - обичаше го. Влюбила се бе в него преди две седмици, когато през онзи ден на великолепен дъжд бе отишла да се разходи близо до Гуз Коув и го бе срещнала на плажа. Знаеше, че е влюбена. Усещането не можеше да се сбърка, нямаше друго такова. Чувстваше се различна, чувстваше се по-щастлива, дните й се струваха по-прекрасни. А когато той беше наоколо, сърцето й биеше по-силно.

След епизода на плажа се бяха засичали два пъти - пред универсалния магазин на главната улица и в „Кларкс“, където тя сервираше в събота. На всяка от срещите им между двамата бяха протичали необикновени флуиди. Той бе започнал да идва в „Кларкс“ всеки ден, за да пише, което накара Тамара Куин, съдържателката, да свика спешно събрание на „своите момичета“ - така наричаше сервитьорките - преди три дни в късния следобед. По този случай именно бе написала прословутата си заповед. „Госпожици - заяви тогава Тамара Куин на служителките си, които бе строила като войници, - сигурно сте забелязали, че големият нюйоркски писател Хари Куебърт идва тук всеки ден, което показва, че намира критериите за изисканост и качество, спазвани от нас, достойни за най-добрите заведения на Източния бряг. „Кларкс“ е заведение с висок стандарт - ние следва да сме на висотата на очакванията на най-взискателните ни клиенти. Тъй като някои от вас имат мозък не по-голям от грахово зърно, написах тази заповед, за да ви напомня как трябва да се отнасяте към господин Куебърт. Четете я, препрочитайте я, научете я наизуст! Смятам да правя изненадващи препитвания. Заповедта ще е закачена в кухнята и зад бара.“ След това Тамара Куин даде нарежданията си: в никакъв случай да не безпокоят господин Куебърт, той има нужда от спокойствие и концентрация. Да го обслужват така, че да се чувства като у дома си. Статистическите данни от предишните му посещения в „Кларкс“ показваха, че пие само черно кафе. Да му се сервира кафе, щом дойде, и нищо друго. Ако му трябва нещо, ако господин Куебърт огладнее, той ще си каже. Да не му досаждат и да не го подтикват да консумира, както са длъжни да правят с останалите клиенти. Ако си поръча нещо за ядене, да му занесат веднага всички подправки, за да не му се налага да си ги иска: горчица, кетчуп, майонеза, черен пипер, сол, масло, захар и кленов сироп. Големите писатели не бива да си искат каквото и да било - умът им трябва да е свободен, за да творят спокойно. Може би книгата, която пише, бележките, които си води в продължение на часове, седнал на едно и също място, са предвестници за появата на огромен шедьовър и нищо чудно скоро да заговорят за „Кларкс“ из цялата страна. И Тамара Куин се размечта, представяше си, че книгата ще създаде на ресторанта й онази известност, която би трябвало да има - с парите ще отвори второ заведение в Конкорд, после в Бостън, в Ню Йорк и във всички големи градове на крайбрежието чак до Флорида.