Жоел Дикер - Истината за случая Хари Куебърт

Ръкувахме се и той ми каза:

- Драги Маркъс, далече ще стигнете, няма никакво съмнение.

Честно казано, през онзи ден не стигнах много по-далече от кабинета на декана на Филологическия факултет Дъстин Пъргал. Беше бесен.

- Млади човече - подзе с възбуден носов глас, вкопчвайки се в подлакътниците на фотьойла си. - Държали ли сте днес в аулата реч с порнографски характер?

- Не и с порнографски характер.

- Нима не сте възхвалявали пред триста свои състуденти оралните интимни отношения?

- Наистина говорих за свирки, господине.

Той вдигна очи към небето.

- Господин Голдман, признавате ли, че сте употребили думите „Бог“, „благославям“, „секс“, „хетеросексуален“, „хомосексуален“ и „Америка“ в едно и също изречение?

- Не си спомням точното съдържание на думите си, но да, имаше нещо подобно.

Той се опита да запази спокойствие и бавно произнесе:

- Господин Голдман, бихте ли могли да ми обясните що за неприлична фраза може да съдържа всички тези думи едновременно?

- О, успокойте се, господин декан, не беше неприлична фраза. Просто благославях Бог, Америка, секса и всички свързани с него практики. Отпред, отзад, отляво, отдясно и във всички посоки, ако разбирате какво искам да кажа. Знаете ли, ние, американците, сме народ, който обича да благославя. Въпрос на култура. Винаги когато сме доволни, ние благославяме.

Той пак вдигна очи към небето.

- Вярно ли е, че след лекцията сте продавали незаконно университетското списание?

- Абсолютно вярно, господине. Но бяха форсмажорни обстоятелства, които с удоволствие ще ви обясня. Знаете ли, давам си голям труд да пиша разкази за списанието, а редакцията ги публикува на лоши страници. Така че имах нужда от малко реклама, иначе никой няма да ги прочете. Защо да пиша, ако никой не ме чете?

- Порнографски ли е разказът?

- Не, господине.

- Бих искал да хвърля един поглед.

- Много се радвам. Пет долара броят.

Пъргал избухна.

- Господин Голдман! Мисля, че не схващате сериозността на положението! Думите ви са били шокиращи! Имаме оплаквания от студенти! Положението е неприятно за вас, за мен, за всички. Вие очевидно сте заявили (и той прочете написаното на лист пред себе си): „Обичам свирките... Аз съм добър хетеросексуален американец. Бог да благослови президента, секса и Америка“. Ама какъв е този театър, за бога?

- Та това е самата истина, господин декан. Аз съм добър хетеросексуален американец.

- Не ща и да го знам! Сексуалната ви ориентация не интересува никого, господин Голдман! Колкото до отвратителните сцени, които се разиграват в междубедрието ви, те по никакъв начин не засягат състудентите ви!

- Но аз само отговорих на въпросите на професор Куебърт.

Като чу това, Пъргал едва не се задави.

- Какво... Какво казвате? Въпросите на професор Куебърт?

- Да, той попита кой от нас обича да му правят свирка и аз вдигнах ръка, защото смятам, че не е възпитано да не отговаряте, когато ви питат нещо, след което той ме попита дали предпочитам да ме смучат момчета или момичета. Това е всичко.

- Професор Куебърт ви попита дали обичате...

- Именно. Разбирате ли, господин декан, вината е на президента Клинтьн. Всички искат да правят това, което президентът прави.

Пъргал стана, за да вземе някаква папка от рафта, после седна на бюрото си и ме погледна в очите.

- Кой сте вие, господин Голдман? Разкажете ми малко за себе си. Любопитен съм да науча откъде идвате.

Обясних, че съм роден в края на седемдесетте години в Монтклеър, Ню Джърси, от майка, служителка в голям магазин, и баща инженер. Семейство от средната класа, добри американци. Единствен син. Щастливо детство и юношество въпреки над средната интелигентност. Гимназия „Фелтън“. Знаменития. Привърженик на „Джайънтс“. Зъбни шини на четиринайсетгодишна възраст. Летни ваканции у една леля в Охайо, баба и дядо във Флорида, заради слънцето и портокалите. Всичко съвсем нормално. Никаква алергия, никаква по-известна болест. Хранително отравяне с пиле във ваканционен лагер с бойскаути на осемгодишна възраст. Обича кучета, но не и котки. Спортна практика: лакрос, бягане и бокс. Амбиция: да стане прочут писател. Не пуши, защото това предизвиква рак на белите дробове и защото устата мирише лошо сутрин. Пие умерено. Предпочитано ястие: стек и макарони със сирене. При случай консумация на морски дарове, главно в „Джоус Стоун Краб“ във Флорида, независимо че според майка му това носи нещастие по причина на нашата принадлежност.