Жоел Дикер - Истината за случая Хари Куебърт

1998-а беше и годината на историята с Люински. Годината на президентската свирка, през която Америка с ужас откри проникването на покварата в най-висшите сфери на страната и видя уважавания ни президент Клинтън принуден да се разкайва пред цялата нация за това, че е поискал от една предана стажантка да му оближе специалните части. Поради клюкарския си характер историята беше предмет на непрекъснати коментари. В кампуса всички говорехме за това и се питахме какво ще стане с добрия ни президент.

Един четвъртък сутринта в края на октомври Хари Куебърт започна лекцията си по следния начин: „Дами и господа, всички ние сме развълнувани от онова, което става в момента във Вашингтон, нали? Аферата „Люински“... Трябва да знаете, че от времето на Джордж Уошингтън насам в цялата история на Съединените американски щати мандатът на президента е бил прекратяван по две причини - смърт или скандал. До днес девет президенти са напуснали Белия дом поради една от тези причини - Никсън си подаде оставката, останалите осем са се споминали, като половината са били убити. Но ето че към списъка се добавя трета причина - оралният секс. Фвлациото, смученето, минетът, кавалът, свирката. И всеки се пита как така нашият могъщ президент със смъкнати до коленете панталони си остава наш могъщ президент. Защото ето кое вълнува Америка: сексът, креватните историйки. Америка е раят на пишките. И ще видите, че след няколко години никой вече няма да си спомня, че господин Клиптън е възстановил катастрофалната ни икономика, управлявал е експертно заедно с републиканското мнозинство в Сената или е накарал Рабин и Арафат да си стиснат ръцете. Затова пък всички ще помнят аферата „Люински“, защото свирките, дами и господа, остават запечатани в паметта. Значи, нашият президент обича да му го налапат от време на време. Е, и? Едва ли е единственият. Кой сред вас също харесва това?“

При тези думи Хари замълча и огледа аудиторията. Настъпи дълго мълчание - повечето от студентите съзерцаваха обувките си. Седналият до мен Джаред затвори очи, за да не срещне погледа на Хари. А аз вдигнах ръка. Седях на последния ред, Хари ме посочи с пръст и заяви:

- Изправете се, млади приятелю. Изправете се, та добре да ви видят, и ни кажете какво ви тежи на сърцето.

Гордо се качих на стола си.

- Много обичам свирките, професоре. Казвам се Маркъс Голдман и много обичам да ми го смучат. Като добрия ни президент.

Хари свали очилата си за четене и ме изгледа развеселен. По-късно щеше да ми каже: „През онзи ден, Маркъс, като видях този горд атлетичен младеж, изправен на стола, си рекох: ей богу, бива си го момчето“. В момента само ме попита:

- Кажете ми, младежо, обичате да ви го смучат момчета или момичета?

- Момичета, професор Куебърт. Аз съм добър хетеросексуален американец. Бог да благослови президента, секса и Америка.

Смаяната аудитория избухна в смях и заръкопляска. Хари беше очарован. Той обясни на състудентите ми:

- Виждате ли, от сега нататък никой няма да гледа на горкото момче по същия начин. Всеки ще си казва: това е онзи мръсник, дето обича свирките. И каквито и дарби да има, каквито и качества да има, той завинаги ще бъде „господин Свирка“. (И отново се обърна към мен.) Господин Свирка, можете ли да ни осведомите защо споделихте с нас тази своя склонност, докато другарите ви проявиха добрия вкус да си замълчат?

- Защото в рая на пишките, професор Куебърт, сексът може да ви погуби, но може и да ви изстреля на върха. И сега, когато цялата аудитория е впила поглед в мен, имам удоволствието да ви уведомя, че пиша много хубави разкази. Те излизат в университетското списание, броеве от което ще се продават по пет долара след края на тази лекция.

След лекцията Хари се приближи до мен пред вратата на залата. Състудентите ми като бесни купуваха екземпляри от списанието. Той взе последния.

- Колко продадохте? - попита ме.

- Колкото имах, петдесет броя. И ми поръчаха сто, като ги предплатиха. Освен това един член на редколегията ми предложи да стана главен редактор. Казва, че съм направил огромна реклама на списанието, че никога не е виждал подобно нещо. А, да, щях да забравя - десетина момичета ми дадоха телефонния си номер. Прав бяхте - живеем в рая на пишките. И всеки от нас следва съзнателно да го използва.

Той се усмихна, подаде ми ръка и се представи:

- Хари Куебърт.

- Знам кой сте, господине. Аз съм Маркъс Голдман. Мечтая да стана голям писател като вас. Надявам се последният ми разказ да ви хареса.