Жоел Дикер - Истината за случая Хари Куебърт

- Никога не трябва да говорим за случилото се, Травис. А когато открият шевролета, ще трябва да потулим нещата. Да нямаме виновен, е единственият начин да не рискуваме да ни безпокоят. Ясно?

Травис кимна. Бръкна в джоба си и стисна пандантива, който тайно бе изскубнал от врата на Нола, преди да я зарови. Хубав златен пандантив с изписано отгоре му името НОЛА.

*

Хари отново бе седнал на канапето.

- Значи, са убили Нола, Лутър и Дебора Купър.

- Да. И са се погрижили разследването да остане без резултат. Хари, вие знаехте, че Нола е имала психотични кризи, нали? И сте говорили за тях с преподобния Келерган по онова време...

- Не знаех за пожара. Но открих, че Нола понякога изпадаше в странни състояния, и отидох да поговоря с родителите й за лошото им отношение към нея. Бях обещал на Нола да не ходя, обаче не можех да стоя със скръстени ръце, разбирате ли? Тогава разбрах, че родителите се свеждат само до бащата, вдовец от шест години и неспособен да се справи със ситуацията. Той... Той отказваше да погледне реалността в лицето. Трябваше да отведа Нола далече от Орора, за да я лекувам.

- Значи, бягството е било, за да я лекувате...

- За мен това наистина стана главната причина. Щях да я заведа при добри лекари и тя щеше да оздравее! Беше изключително мо-

миче, Маркъс! Щеше да направи от мен голям писател, а аз щях да прогоня лошите й мисли! Тя ме вдъхновяваше, направляваше ме! През целия ми живот ме е направлявала! Знаете това, нали? Знаете го по-добре от всеки друг!

- Да, Хари. Но защо не ми казахте нищо?

- Исках да го направя! Щях да го направя, ако не бяха онези публикувани откъси от книгата ви. Помислих, че сте предали доверието ми. Бях ви ядосан. Мисля, че исках книгата ви да се провали, знаех, че след историята с майката никой нямаше да ви взема на сериозно. Да, така е. Исках втората ви книга да няма никакъв успех. Като моята всъщност.

Той замълча. После подхвана:

- Съжалявам, Маркъс. Съжалявам за всичко. Сигурно сте много разочарован от мен.

- Не, не съм.

- Знам, че сте. Възлагахте толкова надежди на мен. А аз изградих живота си върху една лъжа!

- Винаги съм се възхищавал от вас, Хари, за това, което сте. Не ме интересува дали вие сте писали тази книга, или не. Ценя човека, който сте и от когото съм научил толкова много за живота. А това никой не може да го отрече.

- Не, Маркъс. Вече никога няма да гледате на мен като преди! Знаете го. Аз съм само една голяма измама! Самозванец! Затова ви казвах, че повече не можем да бъдем приятели - всичко е свършено. Всичко е свършено, Маркъс. Вие сте на път да станете забележителен писател, а аз никога не съм бил такъв. Вие се борихте за своята книга, вие се борихте, за да си върнете вдъхновението, преодоляхте препятствията! До-като аз, когато бях във вашето положение, си послужих с предателство.

- Хари, аз...

-Такъв е животът, Маркъс. Знаете, че съм прав. Вече няма да можете да ме гледате в очите. А аз няма да мога да ви гледам, без да ме залее унищожителна завист за това, че сте успели там, където аз съм се провалил.

Той ме притисна до себе си.

- Хари - прошепнах, - не искам да ви изгубя.

- Ще се справите, Маркъс. Вие станахте страхотен човек. И страхотен писател. Прекрасно ще се справите! Знам го. Сега пътищата ни се разминават завинаги. Това се нарича съдба. Моята съдба никога не е била да съм голям писател. А се опитах да я променя - откраднах една книга, лъгах в продължение на повече от трийсет години. Само че съдбата не се поддава на дресура, тя винаги побеждава.

- Хари...

- Вашата съдба, Маркъс, винаги е била да сте писател. Открай време го знам. И открай време знам, че моментът, който изживяваме сега, рано или късно, ще настъпи.

- Вие винаги ще останете мой приятел, Хари.

-Маркъс, довършете книгата си. Книгата за мен, довършете я! Сега, когато знаете всичко, разкажете истината на целия свят. Истината ще ни направи свободни. Напишете истината за случая „Хари Куебърт“. Освободете ме от злото, което ме разяжда от трийсет и три години. Това е последната ми молба.

- Но как? Не мога да залича миналото.

-Не, но можете да промените настоящето. Такава е властта на писателите. Раят на писателите, спомняте ли си? Убеден съм, че ще знаете как да го направите.

- Хари, вие сте човекът, който ми помогна да израсна! Вие направихте от мен това, което съм станал!

- Това е само илюзия, нищо не съм направил, Маркъс. Вие израснахте сам.

- Не! Не е вярно! Аз следвах съветите ви! Следвах вашите трийсет и един съвета! Така написах първата си книга! И следващата! И всички други! Вашите трийсет и един съвета, Хари. Спомняте ли си?