Жоел Дикер - Истината за случая Хари Куебърт

Лутър натисна газта. Шевролетът увеличи още малко дистанцията с колата на Травис. След Гуз Коув по път № 1 имаше няколко завоя.

Лутър ги взе, без да намалява скоростта, и спечели още малко преднина. Чу звукът на сирената да се отдалечава.

- Ще извика подкрепления - каза той.

- Ако ни хване, никога няма да замина с Хари!

- Тогафа ще избягаме в гората. Гората е огромна, никой няма да ни намери там. Ще можеш да стигнеш до Сий Сайд Мотел. Ако ме хфанат, Нола, нищо няма да кажа. Няма да кажа, че си била с мен. Така ще можеш да избягаш с Хари.

- О, Лутър...

- Обещай ми, че ще пазиш книгата ми! За спомен от мен, обещай ми!

- Обещавам!

При тези думи Лутър рязко завъртя волана и колата се гмурна сред храсталаците в края на гората, преди да спре зад един гъсталак от тръни. Двамата бързо слязоха.

- Тичай! - заповяда Лутър на Нола. - Тичай!

Затичаха се сред трънливите храсталаци. Роклята й се разкъса, тръните издраскаха лицето й.

Травис изруга. Вече не виждаше черния шевролет. Ускори и не забеляза черната кола, скрита в храстите. Продължи да кара по път № 1.

Тичаха през гората. Нола отпред, Лутър след нея. Едрото му тяло затрудняваше промъкването им под ниските клони.

- Тичай, Нола! Не спирай! - извика той.

Без да си дават сметка, двамата се бяха приближили до края на гората. Бяха близо до Сайд Крийк Лейн.

От прозореца на кухнята си Дебора Купър наблюдаваше гората. Внезапно й се стори, че забелязва движение. Вгледа се по-внимателно и видя момиче, което тичаше с всички сили, а един мъж я преследваше. Хвърли се към телефона и набра номера на полицията.

Травис тъкмо бе спрял край пътя, когато дойде обаждане от централата - близо до Сайд Крийк Лейн е забелязано младо момиче, очевидно преследвано от мъж. Полицаят потвърди получаването на съобщението и веднага обърна към Сайд Крийк Лейн със запалени фарове и пусната сирена. След половин миля погледът му бе привлечен от някакъв отблясък - предно стъкло! Беше черният шевролет, скрит в гъсталака. Спря и се приближи до автомобила с извадено оръжие. Вътре нямаше никой. Веднага се върна при колата си и с пълна скорост потегли към Дебора Купър.

Спряха близо до плажа, за да си поемат дъх.

- Мислиш ли, че всичко е наред? - попита Нола.

Той наостри слух. Не се чуваше никакъв шум.

- Би тряпфало да почакаме тук - каза. - Гората ни пази.

Сърцето на Нола силно биеше. Тя мислеше за Хари. Мислеше за майка си. Липсваше й майка й.

- Момиче в червена рокля обясни Дебора на полицай Дон. - Тичаше към плажа. Един мъж я преследваше по петите. Не го видях много добре, но беше як.

- Те са - каза той. - Може ли да използвам телефона ви?

Разбира се.

Травис се обади на началника Прат в дома му.

- Началник, съжалявам, че ви безпокоя, когато сте в почивен ден, но тук става нещо странно. Изненадах Лутър Кейлъб в Орора...

- Пак ли?

- Да. Само че този път качи Нола Келерган в колата си. Опитах се да го спра, обаче той избяга. Влязъл е в гората с малката Нола. Мисля, че е лапнал по нея, началник. Гората е гъста и сам нищо не мога да направя.

- Боже господи. Добре, че се обади! Веднага идвам.

Ще отидем в Канада. Обичам Канада. Ще живеем в хубава къща на брега на езеро. Ще бъдем толкова щастливи.

Лутър се усмихна. Седнал на един пън, той слушаше мечтите на Нола.

- Хубаф план - каза.

- Да. Колко е часът?

- Почти осемнайсет и четирийсет и пет.

- Значи, трябва да тръгвам. Имам среща в деветнайсет часа, в стая № 8. Във всеки случай сега вече не рискуваме нищо.

В този момент чуха шум. После гласове.

- Полицията! - изплаши се Нола.

Началникът Прат и Травис претърсваха гората. Вървяха в края й, близо до плажа. После навлязоха навътре с палките в ръце.

- Фърфи, Нола - каза Лутър. - Аз ще остана тук.

- Не! Не мога да те оставя!

- Фърфи, моля те! Фърфи! Ще имаш фреме да стигнеш до мотела. Хари ще бъде там. Бягайте бързо! Бягайте фъсможно най-бързо. Бягайте и бъдете щастливи!

-Лутър, аз...

- Сбогом, Нола. Бъди щастлифа. Обичай книгата ми, както исках да обичаш мен.

Тя плачеше. Махна му с ръка и изчезна между дърветата.

Двамата полицаи напредваха бързо. След няколкостотин метра забелязаха силует.

- Това е Лутър! - изрева Травис. - Той е!

Лутър седеше на пъна. Не бе помръднал. Травис се спусна към него и го сграбчи за яката.

- Къде е момичето? - извика той, като го разтърси.

- Какфо момиче? - попита Лутър.

Опита се да изчисли мислено колко време ще трябва на Нола, за да стигне до мотела.

- Къде е Нола? Какво си й направил? - повтори Травис.