Жоел Дикер - Истината за случая Хари Куебърт

Тъй като Лутър не отговаряше, началникът Прат, който идваше отзад, го хвана за единия крак и със силен удар на палката му счупи коляното.

Нола чу крясък. Закова се на място и потрепери. Бяха хванали Лутър и го биеха. Поколеба се за част от секундата - трябваше да се върне, трябваше да се покаже на полицаите. Щеше да е прекалено несправедливо Лутър да има неприятности заради нея. Понечи да тръгне обратно към пъна, когато внезапно усети една ръка да я хваща за рамото. Обърна се и подскочи.

- Мамо? - прошепна тя.

С две счупени колене Лутър лежеше на земята и стенеше. Травис и Прат един след друг го ритаха и налагаха с палките си.

- Какво си направил на Нола? викаше Травис. Нарани ли я? А? Мръсен ненормалния! Не можа да се въздържиш да не я нараниш, нали?

Лутър крещеше от болка и молеше полицаите да спрат.

- Мамо?

Луиза Келерган нежно се усмихна на дъщеря си.

- Какво правиш тук, миличка? - попита тя.

- Избягах.

- Защо?

- Защото искам да отида при Хари. Толкова го обичам.

- Не трябва да оставяш баща си сам. Баща ти ще бъде много нещастен без теб. Не можеш да заминеш така.

- Мамо... Мамо, съжалявам за това, което ти направих.

- Прощавам ти, миличка. Но вече трябва да спреш да си причиняваш болка.

- Добре.

- Обещаваш ли ми?

- Обещавам ти, мамо. Какво трябва да правя сега?

- Да се прибереш при баща си. Баща ти има нужда от теб.

- А Хари? Не искам да го изгубя.

- Няма да го изгубиш. Той ще те чака.

- Наистина ли?

- Да. Ще те чака до края на живота си.

Нола чу още викове. Лутър! Хукна към пъна. Закрещя, закрещя с всички сили, призовавайки полицаите да спрат да го удрят. Изскочи от гъсталака. Лутър лежеше, беше мъртъв. Изправени пред него, началникът Прат и полицай Травис гледаха тялото с безумни очи. Навсякъде имаше кръв.

- Какво сте направили? - изкрещя Нола.

- Нола? - каза Прат. - Но...

- Убили сте Лутър!

Тя се хвърли върху началника Прат, който я отблъсна с един шамар. Ог носа й обилно потече кръв. Разтрепери се от страх.

- Извинявай, Нола - измънка Прат. - Не исках да ти причиня болка.

Тя отстъпи.

- Вие... Убили сте Лутър!

- Чакай, Нола!

Нола побягна. Травис хукна след нея и се опита да я задържи, като я хвана за косата. В ръката му остана рус кичур.

- Дръж я, за бога! - извика Прат на Травис. - Настигни я!

Тя тичаше сред храстите, които я драскаха по бузите, после премина през последните редове от дървета. Къща. Къща! Спусна се към вратата на кухнята. От носа й все така течеше кръв. По лицето й също имаше кръв. Дебора Купър й отвори, уплашена, и я пусна да влезе.

- Помощ - изстена Нола. - Извикайте помощ.

Дебора отново се втурна към телефона, за да предупреди полицията.

Нола усети една ръка да й запушва устата. С мощен жест Травис я вдиша във въздуха. Тя се бореше, но той я стискаше прекалено силно. Травис не успя да я изнесе от къщата - Дебора Купър, която се връщаше от дневната, нададе ужасен вик.

- Не се безпокойте - изрече Травис. - Аз съм от полицията. Всичко е наред.

Помощ! - извика Нола, опитвайки се да се изтръгне от ръцете му. - Те убиха един човек! Тези полицаи убиха един човек! В гората има мъртъв човек!

Не може да се каже колко време Дебора Купър и Травис се гледаха в мълчание. Тя не смееше да се втурне към телефона, той не смееше да избяга. След това прокънтя изстрел и Дебора рухна на пода. Началникът Прат я бе застрелял със служебното си оръжие.

- Вие сте луд! - изкрещя Травис. - Напълно луд! Защо направихте това?

- Нямаме избор, Травис. Знаеш какво щеше да стане, ако старата беше проговорила...

Травис трепереше.

- Сега какво ще правим? - попита младият полицай.

- Не знам.

С енергията на отчаянието ужасената Нола се възползва от този момент, за да се изтръгне от хватката на Травис. Преди началникът Прат да успее да реагира, тя изтича навън, ала загуби равновесие на стъпалата и падна. Веднага се изправи, но могъщата ръка на началника я задържа за косите. Тя изкрещя и му ухапа ръката, която той държеше близо до лицето й. Началникът я пусна, но не й остана време да избяга. Травис стовари палката върху задната част на главата й. Нола рухна на земята. Той ужасен отстъпи. Имаше кръв навсякъде. Нола беше мъртва.

Травис за миг остана наведен над тялото й. Повдигаше му се. Прат трепереше. От гората се разнасяше птича песен.

- Какво правим сега, началник? - прошепна Травис обезумял.

- Спокойно. Спокойно. Не е сега моментът да изпадаме в паника.

- Да, началник.

- Трябва да се отървем от Кейлъб и Нола. Иначе ни чака електрическият стол, нали ти е ясно?