Жоел Дикер - Истината за случая Хари Куебърт

- Нола! За бога! Успокой се! Успокой се! Няма да ти позволя да се нараниш!

- Остави ни, Дейвид! - избухна Луиза, като рязко отблъсна мъжа си.

Той отстъпи към коридора и остана там, безсилен да направи нещо.

- Ела тук, Нола! - крещеше майката. - Ела тук! Ще ти дам да разбереш!

Вратата се затвори. Преподобният Келерган стоеше като парализиран. Можеше само да чува това, което се случваше в стаята.

- Мамо, милост! Спри! Спри!

- На ти! Ето какво става с момичетата, които са убили майка си.

И преподобният се затича към гаража, където включи грамофона си, като максимално усили звука.

През целия ден музиката ехтеше в къщата и около нея. Минувачите хвърляха неодобрителни погледи към прозорците. Някои се споглеждаха съучастнически - знаеха какво става у Келерганови, когато той пуска музика.

Лутър не бе помръднал. Все така на волана на шевролета, незабележим между паркираните покрай тротоара коли, не изпускаше къщата от поглед. Защо се разплака тя? Не бе ли харесала писмото му? Защо бяха тези сълзи? Той толкова се бе старал. Написал й бе книга за любовта, любовта не трябва да разплаква.

Чака там до осемнайсет часа. Вече не знаеше дали да я чака да излезе, или да отиде да позвъни на вратата. Искаше да я види, да й каже, че не бива да плаче. Тогава я видя да се появява в градината - беше излязла през прозореца. Огледа улицата, сякаш за да се увери, че никой няма да я забележи, и дискретно тръгна по тротоара. Носеше кожена чанта през рамо. След малко се затича. Лутър подкара колата.

Черният шевролет спря до нея.

- Лутър? каза Нола.

- Не плачи... Дойдох само да ти каша да не плачеш.

- О, Лутър, случва ми се нещо толкова тъжно... Отведи ме! Отведи ме!

- Къде отифаш?

- Далече от света.

Без дори да изчака отговора му, тя се качи в колата.

- Карай, добрички Лутър! Трябва да отида в Сий Сайд Мотел. Не е възможно да не ме обича! Ние се обичаме така, както никой друг не може да обича!

Лутър се подчини. Нито той, нито Нола забелязаха патрулката, която се приближаваше към кръстопътя. Травис Дон за стотен път минаваше покрай дома на семейство Куин, изчаквайки Джени да остане сама, за да й поднесе дивите рози, които бе набрал за нея. Не му се вярваше, но видя Нола да се качва в тази кола, която не познаваше. Разпозна Лутър на волана. Изчака шевролетът да се отдалечи, преди да поеме след него. Не трябваше да го изпуска от поглед, но и не трябваше да се залепва за него. Имаше твърдото намерение да разбере защо Лутър прекарваше толкова време в Орора. Джени ли дебнеше? Защо отвеждаше Нола? Дали нямаше да извърши престъпление? Докато караше, Травис взе микрофона на полицейската радиостанция - смяташе да извика подкрепления, за да е сигурен, че ще пипне Лутър, ако ситуацията добиеше лош обрат. Но се спря. Не искаше някой колега да му се пречка. Искаше да уреди нещата по свой начин - Орора беше спокоен град и той възнамеряваше да направи така, че да си остане спокоен град. Щеше да даде урок на Лутър, урок, за който винаги да си спомня. И кракът му никога повече нямаше да стъпи тук. Запита се също как бе могла Джени да се влюби в това чудовище.

- Ти си писал тези писма? - възмути се Нола в колата, след като изслуша обясненията на Кейлъб.

- Да...

Тя обърса сълзите си с опакото на ръката.

- Лутър, ти си луд! Кой краде кореспонденцията на хората! Не е хубаво това, което си направил!

Той засрамено наведе глава.

- Съшалявам... Чустфах се толкофа самотен...

Тя постави приятелска ръка на могъщото му рамо.

- Хайде, не е страшно, Лутър! Защото това означава, че Хари ме очаква! Очаква ме! Ще заминем заедно!

При тази мисъл лицето й светна.

- Имаш късмет, Нола. Вие се обичате... Това означафа, че никога няма да бъдете сами.

Сега се движеха по път № 1. Минаха покрай кръстовището с пътя за Гуз Коув.

- Сбогом, Гуз Коув! - извика Нола щастливо. - Тази къща е единственото място, от което имам хубави спомени.

Тя се разсмя. Без причина. Лутър също се засмя. С Нола се разделяха, но се разделяха в добри отношения. Внезапно чуха вой на полицейска сирена. Наближаваха гората и Травис бе решил точно там да хване Кейлъб и да му даде да разбере. Никой нямаше да ги види в гората.

- Тофа е Трафис! - извика Лутър. - Ако ни хфане, сфършено е с нас.

Нола също бе обзета от паника.

- Само не полицията! О, Лутър, моля те, направи нещо!

Шевролетът ускори ход. Беше мощен модел. Травис изруга, извади мегафона и заповяда на Лутър да спре до пътя.

- Не спирай! - молеше се Нола. - Карай! Карай!