Жоел Дикер - Истината за случая Хари Куебърт

- Хари? Тук ли сте? От десет минути ви търся навсякъде.

Той се стресна.

- Извинявай, Нола, четях... Не те чух.

Стана, подреди страниците, които държеше, и ги прибра в едно чекмедже на скрина.

Тя се усмихна.

- И какво толкова интересно четяхте, че не чухте как ви викам из цялата къща?

- Нищо важно.

- Да не е продължението на романа ви? Покажете ми го!

- Нищо важно, ще ти го покажа при случай.

Тя го изгледа с вид на непослушно дете.

- Сигурен ли сте, че сте добре, Хари?

Той се засмя.

- Всичко е наред, Нола.

Отидоха на плажа. Тя искаше да види чайките. Разпери ръце, сякаш имаше криле, и се затича, като описваше големи кръгове.

- Бих искала да мога да летя, Хари! Остават само десет дни! След десет дни ще отлетим! Ще напуснем този ужасен град завинаги!

Мислеха, че са сами на плажа. Нито Хари, нито Нола подозираха, че Лутър Кейлъб ги наблюдава от гората над скалите. Той изчака да се приберат в къщата и излезе от скривалището си. Затича се по пътя от Гуз Коув и се качи в мустанга си, паркиран на успоредния горски път. Отправи се към Орора, където спря пред „Кларкс“. Трябваше да каже на някого. Имаше лошо предчувствие. Но Джени нямаше никакво желание да го вижда.

- Лутър? Не трябва да си тук - каза му тя, когато той се приближи до бара.

- Джени... Съшаляфам за онази сутрин. Не тряпфаше да те хфащам за ръката така. После ми стана синьо.

- Съшаляфам.

- Сега тръгвай.

- Не, чакай...

- Подадох оплакване срещу теб, Лутър. Травис каза, ако пак дойдеш в града, да го извикам, той щял да се разправя с теб. Най-добре си тръгвай, преди да те е видял тук.

Гигантът беше покрусен.

- Подала си жалба срещу мен?

- Да. Ти толкова ме уплаши онази сутрин...

- Но тряпфа да ти кажа нещо важно.

- Няма нищо важно, Лутър. Тръгвай си.

- За Хари Куепърт е.

- За Хари?

- Да, кажи ми какфо мислиш за Хари Куепърт.

- Защо ми говориш за него?

- Имаш ли му доферие?

- Доверие? Да, разбира се. Защо ми задаваш този въпрос?

- Тряпфа да ти кажа нещо...

- Да ми кажеш нещо? Какво?

В момента, когато Лутър се готвеше да отговори, на площада срещу „Кларкс“ спря полицейска кола.

- Това е Травис! извика Джени. - Бягай, Лутър, бягай! Не искам да имаш неприятности.

*

- Много е просто - каза ми Хари. Това беше най-прекрасната книга, която бях чел някога. И дори не знаех, че е за Нола! Името й не се появяваше. Беше изключителна любовна история. Повече не видях Кейлъб. Нямах възможност да му върна текста. Защото се случиха известните ви събития. Четири седмици по-късно научих, че Лутър Кейлъб е загинал на пътя. А у мен беше оригиналът на това, което знаех, че е шедьовър. Тогава реших да си го присвоя. Ето как изградих кариерата си и живота си върху една лъжа. Как можех да си представя успеха, който щеше да пожъне книгата? Този успех ме е тормозил през целия ми живот! През целия ми живот! И ето че трийсет и три години по-късно полицията открива Нола и ръкописа в градината ми. В моята градина! В този момент толкова се уплаших да не изгубя всичко, че казах, че съм написал тази книга за нея.

- От страх да не изгубите всичко? Бяхте готов да ви обвинят в убийство, но не и да разкриете истината за ръкописа?

- Да! Да! Защото целият ми живот е лъжа, Маркъс!

- Следователно Нола не е откраднала това копие. Казахте го с цел никой да не се усъмни, че вие сте авторът.

- Да. Но тогава откъде се е взел екземплярът, който намериха до нея?

- Лутър й го е бил оставил в пощенската кутия - отвърнах.

- В пощенската кутия?

- Лутър е знаел, че се готвите да бягате, чул ви е да говорите за това на плажа. Знаел е, че Нола ще замине без него, и точно така е завършил историята си - със заминаването на героинята. Написал й е едно последно писмо, в което й пожелава щастлив живот. И това писмо е включено в ръкописа, който ви е донесъл. Лутър е знаел всичко. Само че в деня на заминаването ви, вероятно в нощта на двайсет и девети срещу трийсети август, той изпитва нужда да затвори кръга. Иска да приключи историята си с Нола, както тя приключва в книгата му. И оставя едно последно писмо в пощенската кутия на Келерганови. Или по-скоро един последен пакет. Прощалното писмо и ръкописа, за да знае тя колко я обича. И тъй като съзнава, че никога вече няма да я види, написва на корицата: Сбогом, любима моя Нола. Най-вероятно е чакал до сутринта, за да е сигурен, че точно Нола ще прибере пощата. Както е правел винаги. Но когато намира писмото и пакета, Нола решава, че са от вас. Мисли, че няма да отидете в мотела. И декомпенсира. Подлудява.