Жоел Дикер - Истината за случая Хари Куебърт

- Да, началник. А Купър?

- Станало е убийство. Зле завършил опит за обир. Ще правиш точно каквото ти кажа.

Травис плачеше.

- Да, началник. Ще правя всичко, което е необходимо.

- Каза ми, че си видял колата на Кейлъб близо до път № 1.

- Да. Контактният ключ си е на мястото.

- Много добре. Ще поставим телата в колата. И ти ще се отървеш от тях, ясно?

- Да.

- Щом тръгнеш, ще се обадя за подкрепления,.та никой в нищо да не се усъмни. Трябва да действаме бързо, ясно? Когато дойдат, ти трябва да си вече далече. В суматохата никой няма да забележи, че те няма.

- Да, началник. Но мисля, че леля Купър пак се обади на спешния номер.

- Мамка му! Да побързаме тогава!

Замъкнаха телата на Лутър и Нола до шевролета и ги вкараха вътре. После Прат тичешком се отправи към къщата на Дебора Купър и полицейските коли. Включи радиостанцията и съобщи в централата, че е намерил Дебора Купър застреляна.

Травис седна зад волана на шевролета и потегли. В момента когато излезе от гъсталака, срещна патрулна кола на шерифската служба, изпратена от централата след второто обаждане на Дебора Купър.

Прат тъкмо се свързваше с централата, когато чу да се приближава надула сирената полицейска кола. По радиостанцията съобщаваха, че в момента на път № 1 кола на шерифската служба преследва черен шевролет „Монте Карло“, забелязан в близост до Сайд Крийк Лейн. Началникът Прат обяви, че веднага се включва в подкрепленията. Потегли, пусна сирената, мина по успоредния горски път. Като излезе на път № 1, за малко да блъсне Травис. Спогледаха се ужасени.

По време на преследването Травис бе успял да избяга от колата на заместник-шерифа. После пое по път № 1 в южна посока и зави към Гуз Коув. Прат караше след него, като се правеше, че го преследва. По радиостанцията съобщаваше погрешни координати, твърдейки, че е на пътя за Монтбъри. Изключи сирената, тръгна към Гуз Коув и спря пред къщата. Двамата мъже излязоха от колите, обзети от паника. Чувстваха се в безизходица.

- Луд ли си да спираш тук? - каза Прат.

- Куебърт го няма - отвърна Травис. - Знам, че от известно време отсъства от града. Казал е на Джени, а тя го каза на мен.

- Поисках полицейски заграждения на всички пътища. Нямаше как.

- Мамка му! Мамка му! - изстена Травис. - Свършено е с мен! Какво да правим?

Прат се огледа и забеляза празния гараж.

- Остави колата вътре, залости вратата и побързай да се върнеш на Сайд Крийк Лейн, като минеш по плажа. Направи се, че претърсваш къщата на Купър. Аз продължавам преследването. През нощта ще се отървем от телата. Имаш ли сако в колата?

- Да.

- Облечи го, целият си в кръв.

Четвърт час по-късно, докато Прат се разминаваше близо до Монтбъри с изпратените в подкрепление патрулни коли, Травис, облякъл сакото си и заедно с прииждащите от целия щат колеги, затваряше периметъра около Сайд Крийк Лейн, където бе намерено тялото на Дебора Купър.

През нощта Травис и Прат се върнаха в Гуз Коув. Заровиха Нола на двайсет метра от къщата. Прат вече се бе осведомил за обхвата на претърсването от капитан Родик от щатската полиция и знаеше, че Гуз Коув не влиза в него. Никой нямаше да идва да търси тук. Чантата, която Нола бе носила на рамо, заровиха до тялото, без дори да погледнат какво има вътре.

Когато засипаха дупката, Травис се качи в черния шевролет и изчезна по път № 1 с трупа на Лутър в багажника. Преди да премине в Масачусетс, на два пъти го проверяваха.

- Документите на колата - казваха полицаите нервно всеки път щом видеха автомобила.

И всеки път Травис размахваше значката си.

- Полиция на Орора, момчета. По следите му съм.

Полицаите с уважение поздравяваха колегата си и му пожелаваха кураж.

Травис продължи да кара, докато наближи малко крайбрежно градче, което добре познаваше. Сагамор. Пое по пътя покрай океана, този, който минаваше край скалите на Сънсет Коув. Стигна до пуст паркинг. През деня от тук се разкриваше великолепна гледка. Често си бе мислил да доведе Джени на романтична разходка. Спря колата, настани Лутър на мястото на шофьора и изля в устата му алкохол. После се погрижи колата да не е на скорост и я бутна - отначало тя бавно потегли по лекия затревен наклон, преди да се спусне по стръмната скала и да изчезне в празното с метално дрънчене.

След това тръгна по пътя. На няколкостотин метра надолу го чакаше кола. Качи се и седна на мястото до шофьора.

- Готово - каза на Прат, който седеше зад волана.

Началникът подкара колата.