Ю Несбьо - Хлебарките

Хари потръпна, когато капка пот се търколи по гръбнака му и се плъзна под колана на панталона. Огледа се дали няма сянка, където да се преместят, но по тази улица къщите бяха ниски, а слънцето печеше отвисоко.

— Идваме при вас, защото вие най-добре сте познавали навиците на посланика, знаете къде се е отбивал и с кого е поддържал контакт. И защото очевидно помежду ви е съществувала топла връзка. Какво се случи в деня на неговата смърт?

Седейки напълно неподвижно, Санпет подхвана: на обяд посланикът излязъл, без да уточнява къде отива; казал само, че ще шофира лично — нещо, изключително необичайно през работно време, защото Санпет нямал други задължения, освен да осъществява транспорта. И така, Санпет останал в посолството до пет и после си тръгнал.

— Сам ли живеете?

— Съпругата ми загина преди четиринайсет години в автомобилна катастрофа.

Нещо подсказваше на Хари, че Санпет знае с точност колко месеца и дори дни са изминали от кончината на съпругата му. Деца нямали.

— До какви места карахте посланика?

— До други посолства. Срещи, посещения при норвежци.

— Какви норвежци?

— В представителствата на „Статойл“, „Хидро“, „Ютун“, „Статсконсулт“…

Изреди наименованията с безупречно норвежко произношение.

— Някое от тези имена да ви говори нещо? — Хари му подаде списък. — С тези лица посланикът е разговарял по мобилния си телефон в деня на смъртта си. Разпечатката е от телекомуникационната компания.

Санпет извади очила, но дори с тях му се наложи да отдалечи листа на една ръка разстояние, докато го четеше на глас:

— В 11:10 — Букмейкърско бюро „Банкок“ — погледна над очилата. — Посланикът обичаше да залага на коне. Случваше се дори да спечели — добави той с усмивка и продължи: — 11:34. Доктор Сигмюн Юхансен.

— Кой е той? — Нхо прехвърли тежестта на другия си крак.

— Милионер. Има толкова пари, че преди няколко години си купи титлата лорд в Англия. Личен приятел на тайландското кралско семейство. Защо после пише Ворачак Роуд? — попита с недоумение Санпет.

— Защото повикването е постъпило от улична телефонна кабина. Следващото, моля.

— 11:55. Посолство на Кралство Норвегия.

— Странно, защото сутринта питахме в посолството, но никой не помни във въпросния ден да е избирал посланика по телефона, дори секретарката.

Санпет сви рамене. Хари му даде знак да продължи.

— 12:50. Уве Клипра. Сигурно сте чували за него?

— Чували — да.

— Един от най-богатите хора в Банкок. Във вестника прочетох, че съвсем наскоро продал водна електроцентрала в Лаос. Живее в храм — засмя се Санпет. — С посланика се познаваха отпреди. Земляци са, и двамата са израснали в град Олесюн. Посланикът ме покани да… — Санпет разпери печално ръце: защо да се връща към болезнени спомени? Пак вдигна листа. — 13:15. Йенс Бреке. Нямам представа кой е. 17:55… Мангкон Роуд?

— Пак обаждане от улична кабина.

Изредиха всички имена от списъка. Хари изруга наум. Не беше сигурен какво точно е очаквал, но шофьорът не му каза нещо извън вече известното му след телефонния разговор с Тоние Виг отпреди час.

— Страдате ли от астма, господин Санпет?

— От астма ли? Откъде ви хрумна?

— В колата на посланик Молнес се натъкнахме на почти празна пластмасова ампула. Поискахме лабораторен анализ за съдържание на наркотични вещества. Не се стряскайте, при подобна находка това е стандартна процедура. Оказа се суспензия за астма. Никой от семейство Молнес обаче не страда от дихателно заболяване. Да имате представа чия е ампулата?

Санпет поклати глава.

Хари приближи стола си до шофьора. Не беше свикнал да води разпити посред улицата и имаше чувството, че всички хора наоколо слухтят. Понижи глас:

— Моите уважения, но вие лъжете. С очите си видях администраторката в посолството да всмуква от помпичка за астматици, господин Санпет. Прекарвате половин ден в посолството, работите там от трийсет години и най-вероятно сте наясно дори кога се подменя тоалетната хартия. А ще ми разправяте, че не знаете за заболяването на колежката си.

Санпет го изгледа със спокойни студени очи.

— Казвам само, че нямам представа кой би могъл да остави ампулата в колата на посланика, сър. Голяма част от населението в Банкок боледува от астма. Не един астматик се е возил в автомобила на посланика. Доколкото ми е известно, госпожица Ао не е сред тях.

Хари го наблюдаваше внимателно. Как така по челото му не бе избила дори капчица пот, докато слънцето прежуряше и трепереше като месингов чинел? Хари сведе поглед към бележника си, все едно да прочете оттам следващия си въпрос.