Ю Несбьо - Хлебарките

— Как?

— Към телефона на посланика имаше регистрирано повикване от Клипра рано сутринта на трети януари, спомняш ли си? То не фигурира върху нито една от лентите, открити в кабинета му.

Лиз избухна в гръмък смях.

— Пълна лудница! Този хитряга си е подсигурил желязно алиби и после само е чакал да го приберем на топло, за да покаже, че е чист като сълза!

— Въодушевление ли долавям в гласа ви, инспектор Кръмли?

— Да, от чисто професионална гледна точка. Според теб всичко ли е било планирано? От самото начало?

Хари си погледна часовника. Мозъкът му подаваше сигнал, че нещо не е наред.

— В едно съм напълно сигурен: всички действия на Бреке са предварително обмислени. Не е оставил на случайността нито една подробност.

— Откъде си толкова сигурен?

— Ами той ми го каза. — Хари долепи празната чаша до челото си. — Мразел риска; не се хващал да играе, ако не е сигурен в успеха си.

— Разсъждавал си, предполагам, и върху убийството на посланика. Как го е направил?

— Първо го е проследил до подземния паркинг, секретарката ще го потвърди. После се е качил обратно с асансьора, за това ще свидетелства момичето, което е поканил на срещал. Най-вероятно е убил посланика в паркинга. Намушкал го е с финския нож, докато Молнес се е качвал в колата, взел е ключовете му, натъпкал го е в багажника и е заключил. Качил се е в асансьора и е изчакал някой да го извика, за да има свидетел, че се е качил обратно.

— Дори е поканил момичето на среща, само и само да го запомни.

— Точно така. Ако в кабината се беше качил мъж, щеше да измисли друго, за да си осигури местенце в паметта му. После е изключил стационарния си телефон, за да симулира, че е зает с финансови анализи, слязъл е с асансьора в паркинга и е потеглил към Клипра с дипломатическата кола.

— Ако наистина е убил Молнес в гаража, камерите не са ли го записали?

— Според теб защо изчезна видеозаписът от часа на убийството? Никой не се е опитвал да натопи Бреке; лично той е взел записа от Джим Лав. Вечерта, когато го срещнахме на боксовия мач, Бреке се беше разбързал към офиса си. Но не за да разговаря с американски клиенти, както се опита да ни баламоса, а защото е имал уговорка с Джим да насложат нов запис върху касетата, на която е запечатано убийството. И да променят часа така, че да представят манипулацията като саботаж от негов зложелател.

— Защо просто не е унищожил оригиналната касета?

— Защото е перфекционист. Всеки що-годе досетлив следовател рано или късно ще забележи разминаването между записаното на касетата и изписания на екрана час и Бреке отлично си е давал сметка за това.

— И как точно ще открие несъответствието?

— При разговори със служители в сградата все някой ще се сети, че е минал покрай камерата между пет и пет и половина на трети януари. Щом въпросният човек не присъства на записа, веднага възниква съмнение дали записът не е подменен. Дъждът и мокрите следи от автомобилни гуми просто ускориха процеса.

— Значи, просто си оправдал очакванията на Бреке за твоя интелект?

— Така излиза — сви рамене Хари. — Не ми пука, нали съм жив. Джим Лав обаче даде фира. Получил си е хонорара под формата на отровен опиум.

— Защото е бил свидетел ли?

— Както казах, Бреке ненавижда риска.

— А мотивът?

Хари издуха въздуха през носа си — все едно тир изпусна въздуха от спирачките си.

— Тук е мястото пак да обсъдим „цената“ на временното разпореждане с петдесет милиона крони в продължение на шест години. Достатъчно ли е като мотив да бъде убит посланика? Не е. Но да разполагаш с толкова пари до живот, виж, това се оказва достатъчно да мотивира Бреке да убие трима души. Съгласно завещанието Рюна е щяла да наследи парите с навършване на пълнолетие, но понеже документът не урежда въпроса кой би получил сумата в случай на нейната смърт, парите са щели да отидат при най-близкия ѝ роднина в съответствие с определения от закона ред. В конкретните обстоятелства при Хилде Молнес. Завещателните разпореждания не я лишават от това право.

— А Бреке как е възнамерявал да ѝ ги отнеме?

— Съвсем лесно. На Хилде Молнес ѝ остават още само шест месеца живот. Достатъчно дълго време да се омъжи за него и същевременно достатъчно кратко, та Бреке да не разклати имиджа си на перфектния джентълмен.

— И е очистил съпруга и дъщерята, за да наследи имуществото, когато Хилде умре?

— Нещо повече. Вече го е похарчил.

Лиз го погледна въпросително.

— Придобил е компания на име „Пуридел“, която е на ръба на фалита. Ако прогнозите на „Баркли Тайланд“ се сбъднат, след няколко години „Пуридел“ ще струва двайсет пъти повече от сегашната ѝ цена.