Ю Несбьо - Хлебарките

Стегнатият турникет около предмишницата му отдавна бе обезчувствил ръката му и когато сабята се стовари върху нея, той не усети нищо. Дори за миг се запита дали оръжието го е улучило. После обаче видя отсечената си дясна ръка. Разрезът беше чист и гладък. Бяха прерязали лъчевата и лакътната кост. Беше ги виждал при други хора, но не и при себе си. Заради турникета нямаше много кръв. Приказките как при внезапна ампутация не се усещало нищо се оказаха врели-некипели. Болеше непоносимо. Льокен чакаше да изпадне в шок — ступор, безтегловност. Ала те мигом му отрязаха пътя към бягството. Тананикащият заби спринцовка в горната, останала част от ръката му направо през ризата, без изобщо да се прицелва във вена. Това му е хубавото на морфина — действа, независимо къде го инжектираш. Льокен съзнаваше, че ампутацията няма да го убие веднага. И може да изкара така още дълго. Колкото решат.

— А Рюна Молнес? — Лиз чоплеше с клечка между зъбите си.

— Спрял е и я е качил в колата си — отвърна Хари. — Например, докато се е прибирала от училище.

— И я е откарал във вилата на Клипра? А после?

— Кръвта и дупката от куршум в прозореца показват, че е била застреляна във вилата. Вероятно още щом са пристигнали.

Говореше за нея като за жертва на убийство, спазваше известна емоционална дистанция.

— Не разбирам — призна Лиз. — Защо ще я убива веднага след като я е похитил? Не му ли е трябвала като разменна монета, за да те принуди да прекратиш разследването? Би постигнал целта си само ако държи Рюна Молнес жива. Положително е очаквал да поискаш доказателство, че е невредима, преди да изпълниш искането му.

— И как по-точно да изпълня искането му? Да си тръгна от Тайланд? А той ще пусне Рюна да се прибере у дома по живо, по здраво? И макар да е останал без средство, с което да ни изнудва, да си отдъхне, като разчита на голото ми обещание да не го закачаме? Допускаш ли го за възможно? Нима си въобразяваш, че той е щял да я пусне просто така…

По погледа на Лиз се досети, че е повишил глас, и млъкна.

— Аз не разсъждавам така, опитвам се да вляза в главата на убиеца — уточни Лиз, без да отмества поглед от него. Между веждите ѝ се бе врязала бръчка и ѝ придаваше неспокоен вид.

— Извинявай, Лиз. — Хари притисна скулите си с върховете на пръстите. — Явно умората си казва думата.

Стана и пак отиде до прозореца. Заради разликата в температурата вътре и навън се бе образувал тънък сив слой конденз.

— Отвлякъл я е не поради страх, че започвам да се досещам как стоят нещата. Защо ще се опасява от подобно нещо? Та на онзи етап аз още не схващах абсолютно нищо и той е бил наясно с това.

— Тогава защо ще я отвлича? За да ни подтикне да нарочим Клипра за убийството на посланика и Джим Лав?

— Това е второстепенният му мотив. Главната цел на отвличането е убийството на Рюна Молнес. Когато…

От съседното помещение чуха глухо боботене на бас.

— Слушам те, Хари.

— Когато я видях за пръв път, тя вече е била осъдена да умре.

— Наближава девет, Хари. Най-добре ми кажи кой е убиецът, преди да е пристигнал Льокен.

В седем Льокен заключи вратата на апартамента си и се спусна по улицата, за да си хване такси за караоке бар „При Мили“. Видя колата веднага: тойота „Корола“, а мъжът зад волана сякаш изпълваше цялото купе. На предната пасажерска седалка седеше пътник. Подвоуми се дали да не отиде до колата и направо да попита какво искат, но реши първо да ги подложи на малък изпит. Май се досещаше какво целят и кой ги изпраща.

Льокен спря такси, качи се и след няколко пресечки установи, че тойотата се бе залепила за тях точно според очакванията му.

Като повечето таксиметрови шофьори, инстинктът и на този проговори, че чужденецът отзад явно не беше турист, затова пропусна дежурното предложение за масаж. Льокен обаче не му съобщи конкретен адрес, а му даваше поетапни напътствия. Шофьорът, явно преосмислил първоначалното си впечатление, погледна Льокен в огледалото:

— На туристическа обиколка ли, сър?

— Да.

Десет минути по-късно вече нямаше капка съмнение. Полицаите държаха Льокен да ги отведе до мястото на тайната среща. Той само недоумяваше как началникът на полицията е надушил за срещата на тримата. И защо се е почувствал толкова засегнат, че един от старши инспекторите е встъпил в — макар и донякъде нерегламентирано — сътрудничество с чужденец. Вероятно съвместната им работа не беше съвсем по правилата, но пък даваше резултати.