Ю Несбьо - Хлебарките

— Тогава защо са му я продали?

— Според Джордж Уолтърс, административен директор на компанията, неколцина дребни акционери първоначално отказали да продадат дяловете си на Уве Клипра, когато той изкупил мажоритарния пакет, защото се надявали на скорошен растеж. Но след изчезването на Клипра разбрали, че дългът на компанията е на път да я разори, защото се изплаща в долари. Ще ти напомня срива на тайландския бат. Затова на драго сърце приели офертата на Бреке. Адвокатската кантора, ангажирана да се разпорежда с имуществото на Клипра след смъртта му, също приветствала предложението му. Общата сума за покупката на всички акции е около сто милиона крони.

— Но нали Бреке все още не се разпорежда с парите?

— По думите на Уолтърс половината от сумата трябва да бъде платена сега, другата половина — след шест месеца. Нямам представа откъде е изкопал толкова пари. Все нещо е измислил.

— Ами ако Хилде не умре до шест месеца?

— По една или друга причина си мисля, че Бреке ще се погрижи тя да не надживее лекарската прогноза. Нали именно той ѝ смесва питиетата…

Лиз впери замислен поглед в пространството.

— Не се ли е боял от възникване на подозрения, когато се разчуе, че е станал новият собственик на „Пуридел“ точно сега?

— Боял се е. Затова е купил акциите чрез дружество, наречено „Елем Лимитид“.

— И какво от това? Нали има начин да се разбере кой всъщност стои зад него?

— По документи дружеството се води на Хилде Молнес. След смъртта ѝ Бреке ще наследи и него.

Устните на Лиз се закръглиха в нямо „о“.

— И всичко това си го открил съвсем сам?

— С помощта на Уолтърс. Усъмних се, когато в дома на Клипра намерих списък с акционерите в „Пуридел“.

— Кое събуди подозренията ти?

— Името Елем — усмихна се Хари. — Първо заподозрях Ивар Льокен. Прякорът му от Виетнамската война е Ел Ем. Обяснението обаче се оказа далеч, далеч по-просто.

Лиз преплете пръсти на тила си.

— Предавам се.

— Прочетено наобратно, Елем става Меле: моминското име на Хилде Молнес.

Лиз погледна Хари, все едно е атракция в зоопарк.

— Направо си нереален, дявол да го вземе — промърмори тя.

Йенс разглеждаше папаята в ръката си.

— Льокен, направило ли ти е впечатление, че първата хапка от папаята има вкус на повръщано?

Бреке впи зъби в плода. Сокът потече по брадичката му.

— Втората — на вагина — отметна глава назад и се разсмя. — Тук, в Чайнатаун, една папая струва пет бата. Сума, по джоба на всеки. Папаята е една от така наречените простички радости. Човек ги оценява едва когато ги изгуби. Като например простичката радост да… — Йенс размаха ръка в търсене на подходяща аналогия. — … да си избършеш задника. Или да лъснеш бастуна. Нужна ти е единствено здрава ръка.

Хвана средния пръст на отрязаната Льокенова ръка и я вдигна пред лицето му.

— Остава ти още една. Имай го предвид. И си помисли колко неща няма да можеш да правиш без ръце. Аз вече поразсъждавах по въпроса, нека ти помогна. Няма да можеш да белиш портокал, да нанижеш примамката на кукичката, да галиш жена, да си закопчаваш панталона. Няма да можеш дори да се гръмнеш, ако ти се прииска. Непрекъснато ще зависиш от други хора. Дори за най-дребното нещо.

От ръката покапаха капки кръв и при съприкосновението с масата опръскаха ризата на Льокен. Йенс остави ръката с пръстите към тавана.

— От друга страна, когато имаш две невредими ръце, си всесилен. Безгранично могъщ. Можеш да удушиш човек, когото мразиш; да прибереш пота, натрупал се върху масата; да държиш стик за голф. Знаеш ли колко е напреднала днес медицината? — Йенс изчака, за да се увери, че Льокен няма да му отговори. — Лекарите са изнамерили начини да пришият обратно отрязана ръка и да възстановят абсолютно всички нерви. Издърпват ги и ги опъват като ластици. След шест месеца няма дори да си спомняш, че е била ампутирана. Това е възможно, разбира се, с уговорката, че потърсиш своевременно лекарска помощ и занесеш ръката.

Мина зад стола на Льокен, опря брадичка о рамото му и му прошепна в ухото:

— Погледни само каква хубава ръка. Истинска прелест, а? Като ръката в онази картина на Микеланджело. Как ѝ беше името?

Льокен мълчеше.

— Дето я използваха в рекламата на „Левис“, сещаш ли се?

Льокен беше приковал поглед във въображаема точка отпред. Йенс въздъхна.

— Е, с теб не сме познавачи на изкуството, а? Когато всичко това приключи, ще взема да купя няколко известни платна. Знае ли човек, току-виж ми разпалили интереса. Като казах приключи, според теб колко време максимум може да се отложи реплантацията? Половин час? Един? Сигурно щеше да издържи и повече, ако я бяхме сложили в лед, но за жалост нашият свърши. За твой късмет обаче се намираме само на петнайсет минути от най-близката болница.