Ю Несбьо - Хлебарките

Пое си дъх, долепи устни до ухото на Льокен и изрева:

— КЪДЕ СА ХУЛЕ И ОНАЯ КУЧКА?

Льокен подскочи и оголи зъби в измъчена усмивка.

— Извинявай — каза Йенс. — Просто ми е важно да ги пипна. Все пак само вие тримата схванахте как стоят нещата, нали?

От устните на стареца се процеди дрезгав шепот:

— Прав си…

— Какво? — Йенс се наведе към него и извади парче папая от бузата му. — Какво каза? Довърши си мисълта, бе човек!

— Прав си за папаята. Наистина вони на повръщано.

Лиз сключи пръсти върху темето си.

— Това с Джим Лав… Нещо не си представям Бреке да „готви“ сенилна киселина с опиум.

— И Бреке каза същото за Клипра — усмихна се накриво Хари. — Права си. Някой професионалист му е помогнал.

— Едва ли е пуснал обява във вестника, че търси професионален бъркач на отрови… Може случайно да се е запознал с такъв човек. Нали се подвизава из хазартните среди. Или… Кажи, Хари? Какво се сети?

— Не е ли очевидно? Помогнал му е старият ни приятел Уо. С Йенс са действали в тандем. Бреке му е възложил да монтира бръмбара в телефона ми.

— Едва ли е съвпадение човек, работил за кредиторите на Молнес, да работи и за Бреке.

— Никак не е случайно, разбира се. Хилде Молнес ми обясни, че хората, които се свързали с нея след смъртта на посланика по повод дълговете му, се съгласили без никакви възражения да водят преговорите с Бреке. Не ми се вярва да е заради респектиращия му глас, така да се каже. Когато посетихме „Тай Индо Травълърс“, господин Соренсен отрече да има неуредени парични взаимоотношения с Молнес. Вероятно е казал истината: Бреке сигурно е погасил дълга на посланика. Срещу съответна услуга, разбира се.

— Да му преотстъпят Уо.

— Именно. — Хари си погледна часовника. — По дяволите. Къде се бави този Льокен?

Лиз стана с въздишка.

— Да го наберем. Може да е заспал.

— Може. — Хари се почеса замислено по брадичката.

Льокен усети пробождане в гърдите. Не страдаше от сърдечни заболявания, но беше запознат със симптоматиката. Ако получаваше инфаркт, се надяваше да е достатъчно масивен да го убие. Така или иначе щеше да умре, защо поне да не отнеме на Бреке част от удоволствието. Макар че — кой знае? — не беше изключено Бреке изобщо да не изпитва удоволствие от действията си. Навярно и той, подобно на Льокен, възприема всичко това като работа, която трябва да се свърши. Изстрел, жертвата пада и край. Погледна Бреке. Устата му се раздвижи. Льокен с изненада установи, че не чува нищо.

— Обядвах с Уве Клипра в едно заведение и той ме помоли да хеджирам кредитния риск на „Пуридел“. Направо онемях. Поръчка за половин милиард, а той ми я възлага устно, без да я има дори на телефонен запис! Такъв шанс се случва веднъж в живота, ако изобщо се случи. — Йенс избърса устата си със салфетка. — Когато се върнах в кабинета, купих фючърси на мое име. При срив на долара щях да прехвърля отговорността за покупката на въпросните фючърси на „Пуридел“. Но при покачване на долара можех да прибера печалбата в джоба си и да отрека, че съм купил фючърсите по поръчение на Клипра. Той не можеше да докаже нищо. Познай какво се случи, Ивар. Нали нямаш нищо против да ти казвам Ивар?

Смачка салфетката и се прицели в кошчето до вратата.

— Клипра ме заплаши да отнесе случая до ръководството на „Баркли Тайланд“. Обясних му, че ако компанията реши казуса в негова полза, ще се наложи да покрият финансовите му загуби. Освен това ще изгубят най-добрия си брокер. С други думи: „Баркли Тайланд“ не можеха да си позволят да не застанат зад мен. Клипра се закани да използва връзките си в политическите среди. И — познай! Така и не успя да осъществи заканата си. Досетих се как да се отърва от него и същевременно да придобия компанията му „Пуридел“. Сега я очаква бляскаво бъдеще. Твърдя го не защото се надявам или защото се опирам на предположения, както правят жалките борсови спекуланти. Просто съм сигурен . Лично ще се погрижа „Пуридел“ да сбъдне прогнозите ми. Непременно ще се случи.

Очите му блеснаха.

— Точно толкова сигурен съм и, че Хари Хуле и плешивата ще умрат още тази вечер. Непременно ще се случи. — Погледна си часовника. — Стига толкова мелодрама. Времето лети, Ивар. Да помислим за собственото си благо, а?

Льокен му хвърли празен поглед.

— Не се страхуваш, така ли? Ще го раздаваш корав мъжага? — Леко изненадан, Бреке дръпна един конец, изнищил се от илика. — Да ти опиша ли как ще ги открият, Ивар? Завързани за два стълба някъде по течението на реката с по един куршум в тялото и с „обърната мутра на горила“. Спомняш ли си този израз, Ивар? Или по време на твоята младост не са го използвали? Не ти е познат, а? Разбрах какво всъщност означава чак когато моят приятел Уо ме светна как перката на лодка буквално обръща кожата на лицето, докато отдолу цъфне червено месо. Схващаш ли? А най-хубавото е, че този метод е патент на мафията. Хората, естествено, ще се питат какво ли са сторили тези двамата, та да разгневят така подземните босове, но така и няма да получат отговор, нали? Най-малко от теб, защото ти ще се оперираш безплатно и ще получиш пет милиона долара, за да ми кажеш къде са. А ти си врял и кипял в минаването в нелегалност, променянето на самоличността и прочее, нали?