Джош Малерман: Къщата на езерното дъно

Те знаеха.

Двамата знаеха.

Така бе редно.

Стана по-студено и Амелия се прегърна, опита се да се бори със студа. Да запази топлината и ведрината си на това хладно, мрачно място.

Зави вдясно.

Зави вляво.

Светлината тук беше по-добра. Слънцето не бе помрачено от високи сгради. Погледна зад себе си.

Джеймс?

Искаше ли да дойде за нея?

Отново погледна напред към къщите на улицата.

Една от тях привлече вниманието ѝ. Не заради незапалените лампи. А заради формата си. Заради размера си.

Амелия слезе от тротоара, прекоси моравата и отиде пред къщата.

Застана пред вратата и извади телефона от джоба си.

Обади се на Джеймс.

— Ало?

— Джеймс. Ела на „Честърфийлд“ и „Дарси“… — Амелия шепнеше развълнувана. Имаше чувството, че шепти и пищи едновременно. — Ела сега.

— Амелия, току-що…

— Намерих я.

Тишина. После не.

— Намери я?

— Предната врата… поправили са я… някой я е поправил… и… и… има три стъпала до нея, но можеш да видиш… можеш да видиш как е било преди. Ела сега, Джеймс. Побързай.

— „Честърфийлд“ и „Дарси“.

— Да. О, боже мой, Джеймс. О, боже мой, прозорците. Покривът. Ела сега .

Амелия затвори. Отдръпна се от предната врата, отдръпна се достатъчно, за да вижда всичко едновременно.

Падна на колене на моравата.

Не се чувстваше щастлива. Не се чувстваше облекчена.

Беше различно.

Чувството, което изпитваше, бе по-дълбоко.

— Джеймс! — провикна се усмихната Амелия. — Намерих я!

Надалеч, като че ли приглушени от тонове вода и невидими вълни, тя чу стъпки по тротоара. Барабанните протяжни стъпки на Джеймс, който идваше да види къщата с очите си.

— Намерих я! — провикна се отново Амелия.

Тя също усети нарастващата бездна. Но не бездната помежду им. Бездната отвъд тях, сякаш те бяха светът, а всичко друго се свиваше, отстъпваше, превръщаше се в бряг, прекалено далечен, за да могат да го видят.

Амелия затвори очи.

Отвори ги.

Осветлението се задейства. Вътре в къщата. Светлините бяха тук.

Джеймс се приближи. Чуваше обувките му на тротоара, чуваше гласа му да идва от същото място в същата водна маса.

— Амелия! — провикна се той. Намираше се по-близо. — Къде е?

— Тази — отвърна тя и посочи, защото не беше сигурна, че ще я чуе. Нямаше проблем. Сам щеше да я види само след миг. Имаше нужда от малко навигация, за да намери хубавото място. — Тази — повтори момичето. — Където светлините грейнаха…

Препратка към американския драматичен трилър „Избавление“, считан за един от най-добрите филми от 1972 г., получил множество номинации за „Оскар“ и „Златен глобус“. В него четирима бизнесмени искат да се спуснат с канута по пълноводна и стръмна река, но се натъкват на двама престъпници, които започват да се гаврят с тях. — Б.пр.

Водната мокасина е силно отровна змия, която може да убие човек за броени часове. — Б.пр.

Нудъли — азиатски био спагети от кафяв ориз. — Б.пр.

Акваланг — апарат за дишане под вода, който подава на гмуркача въздух с налягане, изравнено с това на околната среда. — Б.пр.

Става дума за шлем и маркуч от тежководолазна екипировка, която се състои от скафандър, тежки обувки и метален шлем. Тези костюми са свързани с маркуч за непрекъснато подаване на въздух от повърхността. — Б.пр.