Линкълн Чайлд - Забравената стая

В малкия отвор лежеше тънко досие, а върху него плик за писма. Олафсон ги взе внимателно и ги сложи на бюрото си. И двете бяха запечатани със същия тъмночервен восък.

Лоугън мълчаливо заобиколи бюрото, докато не се озова зад рамото на директора.

Сега Олафсон взе досието, счупи печата и погледна вътре. Пред очите си видя списък с имена, няколко диаграми и снимки, плюс нещо подобно на меморандум. Остави всичко на бюрото и посегна към плика за писма, на който пишеше с удебелен шрифт:

СТРОГО СЕКРЕТНО И ПОВЕРИТЕЛНО - ДА СЕ ОТВОРИ ЛИЧИО ОТ ДИРЕКТОРА НА „ЛУКС“ ПРЕЗ ГОДИНА ГОСПОДНЯ 2035.

Той счупи печата, извади единствения лист от плика и го вдигна така, че да може и Лоугън да чете.

Нюпорт, Род Айлънд

30 декември 1935

До директора на „Лукс“ през 2035 г.

Сигурно знаете при какви обстоятелства това писмо и приложените извлечение и други документи бяха поставени под ключ. Също така без съмнение знаете в общи черти за изследванията, които предизвикаха толкова бързи действия и които оттогава са прекратени.

Малцината тук, в „Лукс“, които знаеха за тях, възлагаха големи надежди на проект „Синестезия“ 211. С напредването на работата обаче започна да става ясно, че няма сигурни начини да се отделят положителните резултати на проекта от потенциално разрушителните. В погрешните ръце тази технология би могла да се окаже необикновено опустошителна. Затова с голямо съжаление реших, че работата по него не може да продължава.

Но ползите са толкова интригуващи, че не наредих унищожаването на резултатите от извършените до днес изследвания. Вместо това, ако Вие сега четете това писмо, значи е минал един век от неговото написване. Без съмнение науката е напреднала много повече. Затова Вашата задача е да проучите подробностите на проект „Синестезия“ и да вземете решение дали може да бъде завършен по такъв начин, че човешката раса да не бъде излагана на възможна опасност.

Това писмо и документите, които го съпътстват, не дават подробности за проекта и неговите цели. В подробния архив, който се съхранява в лабораторията в Западното крило, се съдържат всички нужни данни. Те имат задачата да предоставят нужната историческа информация и как да се стигне до самата лаборатория.

Сега задачата да изберете е Ваша, направете го много внимателно. Четирима души от управителния съвет трябва да Ви помагат. За предпочитане е да имат различни научни, философски и психологически биографии. Трябва заедно да проучите архива в лабораторията, изследванията, които са били проведени досега, да вземете под внимание състоянието на технологията във Вашето време и след това да се съберете и да обсъдите тайно и накрая да гласувате дали работата да бъде продължена. В случай на безизходица Вие самият трябва да действате като балансьор.

Ако решението Ви е отрицателно, горещо препоръчвам целият архив, материали, оборудване и всичко останало да бъде незабавно и изцяло унищожено.

Желая ви късмет и Божията благословия за тази жизненоважна задача.

Искрено ваш,

Чарлз Р. Рансъм II

Директор на „Лукс“

Беше вече два и половина следобед, когато по вратата на Лоугън се чу тихо почукване.

Той вдигна поглед от писалището си и подвикна:

- Влез.

Вратата се отвори и влезе Ким Миколос. През едното си рамо беше преметнала чанта и държеше чиния, покрита с ленена салфетка.

- Не те видях на обяд, така че реших да ти донеса сандвич - обясни тя и остави чинията на бюрото. - Печено пиле с авокадо, лютеница с праскови и кре- сон. Аз ядох същото - не е лошо.

Лоугън се облегна и разтърка очи.

- Благодаря.

Тя седна на близкия стол и известно време го наблюдава внимателно.

- Исках да ти кажа колко съжалявам. Разбира се, имам предвид Памела.

Лоугън кимна.

- Беше ми неприятно, че говорих пред теб за нея по този начин. Сега се чувствам дори по-зле.

- Не си могла да знаеш.

Двамата поседяха минута в мълчание.

- Чу ли нещо? - попита тя с леко неудобство. - Имам предвид пожара.

- Предварителното следствие го определя като нещастен случай. Остаряло окабеляване, претоварени бушони. Поне такива се предположенията.

- Май не го вярваш.

- Не. Бях там. Не съм виждал огън да бушува така. - Той преглътна. - Не е имала никакъв шанс.

Разговорът замря. Лоугън чуваше чукане и вой на банциг - замъкът се подготвяше за урагана Барбара. За няколко часа бурята пред полуостров Делмарва беше увеличила силата си до ураган втора категория. Ако се задържеше в същата посока, синоптиците предсказваха, че късно през нощта щеше да стигне до сушата някъде по южното крайбрежие на Нова Англия. В „Лукс“ вече се съставяха евакуационни планове.