Линкълн Чайлд - Забравената стая

- Върху какво работиш? - попита Ким, като махна с ръка към листовете, пръснати по бюрото му.

- Нещо, за което имах намерение да ти кажа. - Той накратко описа тайния сейф на Олафсон, стогодишното замразяване на проекта и как беше успял да убеди директора да му даде документите. Докато говореше, изражението на Ким Миколос, което до момента представляваше странна смесица от съжаление и неловкост, бавно се промени в силна заинтересуваност.

- Какъв пробив - отбеляза тя, когато той свърши.

- И какво откри?

- Не толкова много, колкото бих желал. За съжаление документите в сейфа не навлизат в никакви подробности за естеството на работата. Предположението е било, че в 2035 г. директорът ще може да прегледа внимателно архива в тайната лаборатория. Вече знаем, че той е бил преместен нарочно.

- Какво откри в тези документи?

- Как да влезем в лабораторията, което вече знаехме благодарение на Пам. Имената на тримата учени, които пряко са участвали в изследванията. А, и името на авантюрата: Проект „Синестезия“.

Ким се смръщи.

- Синестезия?

- Термин в неврологията за един необичаен феномен, при който стимулирането на един сензорен път предизвиква стимулирането на втори. Например да вкусваш цветове или да виждаш звуци. В началото на двайсети век феноменът е бил предмет на голям интерес, но той отдавна изчезна.

- Интересно - Ким се замисли, вторачена някъде в далечината. После се обърна отново към Лоугън. - Какво общо има това с хващането на призраци?

- Сам си задавах този въпрос. Започвам да се чудя дали не съм сбъркал за предназначението на Машината. - Той се размърда на стола. Сега поне знаем откъде идва името на Проекта „Грях“. Очевидно е било прякор или кодово наименование за изследванията.

- Да, прякор - кимна Ким. - Спомена за имената на учените. Има ли между тях някой, когото може да съм чувала?

- Съмнявам се. - Лоугън плъзна поглед по бюрото си, след това взе лист хартия, на който имаше три пасажа. - Мартин Уоткинс е бил старши изследователят в този проект. От онова, което успях да разбера, той е ръководил работата. Специалист по физика. Починал е доста отдавна - в началото на 50-те години. Изглежда се е самоубил. Негов сътрудник е бил Едуин Рамзи, машинен инженер. Починал е преди четири години. Третият е назован като Чарлз Сорел - младши изследовател в този проект. Доктор по медицина, специализирал в областта, която днес бихме нарекли неврология. Не зная какво се е случило с него, защото не успях да го открия.

- И това е всичко, което си научил? - Ким изглеждаше разочарована.

- Да, като се изключи онова, което успях да прочета между редовете. Изследването очевидно е било противоречиво и модерно, затова се е провеждало в тайно помещение. Но в това досие няма нищо за причините то да бъде прекратено. Защо е било сметнато за опасно.

В помещението отново настъпи мълчание. Ким се загледа през прозореца, докато разсеяно гризеше устната си. После се обърна.

- Едва не забравих. Постигнах известен напредък в проучването на онези малки уреди, които намерихме в тайната стая. Така или иначе, малък напредък.

Лоугън се изправи на стола.

- Разказвай.

- Като изхождам от съставните им части, смятам, че това са звукови генератори. Или поне частично.

Лоугън се вторачи в нея.

- Какво? С каква цел?

Тя вдигна рамене.

- Е, дотам още не съм стигнала.

- И аз не мога да кажа. Съжалявам.

Лоугън махна салфетката от сандвича.

- Не звучи много заплашително.

- Знам, но може и да бъркам. Ще продължа да работя по въпроса.

Лоугън взе половинката от сандвича.

- Звуков генератор. - Той се приготви да отхапе парче, но в този момент му хрумна нещо и остави храната. - Като стана дума, се сетих. Можеш ли да ми дадеш назаем няколко диска на Алкан?

- Великите умове мислят еднакво - тя зарови из чантата си. - Мисля, че дори имам един в чантата. - Тя му подаде кутийката е диска.

Той погледна етикета.

Grande Sonata ,,Les quatre ages“ от Шарл Валантен Алкан.

- Соната за пиано в четири части. Наистина трудна. Беше любима на Уилърд.

Лоугън взе диска и тръгна към спалнята, а Ким го последва. На нощното шкафче до леглото имаше будилник с вграден сиди плеър. Той сложи диска на подноса и регулира звука. Миг по-късно стаята се изпълни със същата музика, която беше чул в гостната на Стречи: чувствена и романтична, въпреки това създаваше впечатлението, че е обсебена от демони. Пълна със сложни пасажи, които се колебаеха между мажорен и минорен лад, безбожно трудни, пронизани от усилващите се аперджиа и акорди, които толкова живо си спомняше. Затова инстинктивно отстъпи.