Линкълн Чайлд - Забравената стая

Жена му, Керън Дейвис Лоугън, още беше там. Още се усмихваше и го викаше с ръка, силуетът ѝ беше рамкиран от яростните вълни, дългата ѝ сянка избутана назад от следобедното слънце върху злачнозелената ливада. Тя направи с длани фуния около устата си, за да извика, и той чу или си помисли, че чува гласа ѝ: Джеръми... Джеръми...

Отново отклони очи. Преброи до шейсет. След това бавно погледна отново през прозореца.

Фигурата я нямаше. Не беше за чудене, защото Кит беше мъртва от пет години.

Лоугън остана дълго загледан през прозореца. След това несигурно се върна и седна зад бюрото. Разкопча горното копче на ризата си, извади амулета, който винаги беше на врата му, и несъзнателно започна да го гали. Нещо ставаше с него, нещо, което не искаше да проучва или да признае, че се случва. Беше нещо повече от опънати нерви. Започна да чува далечна, тиха тревожна музика - музиката от всекидневната на Стречи, от забравената стая, дори когато изобщо не се намираше близо до Западното крило. Вчера се бе събудил през нощта, уверен, че някой му беше прошепнал нещо, но не можа да си спомни казаното. Откакто се събуди на сутринта, се чувстваше зле. А сега това...

Остана седнал зад бюрото си още пет минути, дишайки бавно, за да възстанови нормалния ритъм на сърцето си. Тогава стана и излезе от апартамента. Вероятно една живителна разходка из кампуса щеше да му се отрази добре. Можеше само да се надява.

Ким Миколос беше толкова заета с детайлното проучване на онова, което бяха започнали да наричат Машината, че не чу Джеръми Лоугън да влиза в забравената стая. Когато той лекичко се прокашля, тя се завъртя рязко с къс пронизителен писък и едва не изпусна видеокамерата.

- Мили боже! - възкликна. - Уплаши ме до смърт.

- Извинявай - отговори той, оставяйки неотлъчната мешка на близката работна маса.

Миколос го огледа по-внимателно. Очите му изглеждаха малко подпухнали и зачервени, сякаш не се е наспал добре, а движенията му не бяха толкова бързи и отмерени, каквито вече беше свикнала да очаква от него. Изглеждаше разсеян и дори тревожен - също нехарактерно. Може би беше разстроен от случилото се сутринта в трапезарията. Тя не беше присъствала там, за да види доктор Уилкокс, но беше чула за произшествието. Ако това бе причината, беше напълно разбираемо. Обаче през късото си познанство с Лоугън не беше забелязала да е от хората, които лесно се вълнуват. Напротив, и това беше хубаво, като се има предвид каква му е работата.

- Значи получи съобщението ми? - попита тя.

Той кимна.

- Какво си открила?

Тя се обърна отново към Машината. След като бяха започнали да я анализират, Лоугън бе успял да махне няколко предпазни капака и сега се виждаха близо дузина уреди, големи и малки, повечето метални, от време на време с корпус от гума или бакелитово копче. Всичко беше забележително добре запазено в почти херметичната атмосфера на помещението. Процесът ѝ напомни беленето на лук слой по слой - свалянето на всеки следващ откриваше нещо ново. Не бяха пускали уреда от първия оглед насам.

Миколос изключи камерата и отиде до онова, което смяташе за край на уреда - тясната част, която беше най-близо до закачените метални костюми. Тя посочи двата етикета ЛЪЧ и ПОЛЕ и съпътстваща ги група копчета, циферблати и ключове над всеки от тях.

- Нещо в тези два термина ЛЪЧ и ПОЛЕ ме гложди още от началото - каза тя. - Сякаш по някакъв начин са ми познати. И едва снощи ми светна.

- Какво се сети? - попита Лоугън и се приближи.

- Осъзнах, че може да има аналог в компютърната наука.

Очите на Лоугън се плъзнаха по многото инструменти.

- Разкажи.

Тя се замисли как по-добре да обясни.

- В предметно ориентирани програмни езици като Джава или Си Шарп разполагаш най-просто казано с два вида променливи - локални и глобални.

Лоугън ѝ кимна да продължи.

- Локалните променливи имат ограничен до индивидуална функция обхват, включен в една по-голяма програма. Когато се повика тази функция, локалната променлива се създава в движение. Щом функцията свърши, променливата престава да съществува. От друга страна, глобалната променлива може да бъде видяна във всички функции на програмата.

Тя направи пауза.

- Чакам най-същественото - подхвърли Лоугън след малко.

- Е, не съм електроинженер, но помисли малко. ЛЪЧ и ПОЛЕ. Локална и глобална.

- Значи искаш да кажеш... - Енигмологьт се смръщи, обмисляйки чутото. - Искаш да кажеш, че Машината има два режима на работа?