Питър Мей - Черната къща

Колата подмина група тийнейджърки, скупчени под бетонна автобусна спирка на Саут Дел. Тези конструкции бяха типични за остров Луис — с плосък покрив и четири прегради, направени така, че да дават подслон независимо от коя страна духа вятърът. Фин помнеше, че местните ги наричаха „великански масички за пикник“. Момичетата изглеждаха приблизително на възрастта на Дона, вероятно тръгнали на купон в Сторноуей. Алкохол и младежки хормони. Те със сигурност нямаха и представа колко опасна може да е тази комбинация. Усмивки върху бледите лица, прелитащи покрай мокрия от дъжд прозорец. Животи, насочени по една траектория, която никоя от тях не можеше да предскаже, но която в същото време бе напълно предсказуема.

— От излизането на Дона от клуба до прибирането ѝ вкъщи изминали трийсет и пет минути — продължи Гън.

— Пътят отнема най-много десет — отбеляза с присвити устни Фин.

— Седем. Специално накарахме една полицайка да го засече.

— И какво се е случило през останалия половин час?

— Според Дона тя била обект на сексуално нападение. Това са собствените ѝ думи. Баща ѝ твърди, че била раздърпана, когато се прибрала у дома. Със зачервено лице, размазан грим, бърбореща несвързано като бебе. Повикали полиция и я отвели в участъка в Сторноуей за медицински преглед и вземане на показания. Тогава за пръв път използвала думата „изнасилване“. Естествено, както винаги в подобни случаи, трябваше да изясним точното естество на посегателството. Но когато опряхме до детайлите, момичето изпадна в истерия. Все пак потвърди, че да, Макричи я е съборил на земята и е вкарал пениса си във вагината ѝ. И че да, това е станало без нейно съгласие. И че да, била е девствена. Поне допреди това. — Гън погледна неловко към Фин. — Но ако трябва да съм честен, по нея и по дрехите ѝ нямаше и следа от кръв. Нямаше също синини, охлузвания или кал, съвместими с насилствено събаряне на земята в дъждовна нощ.

Фин беше озадачен.

— Какво показа медицинският преглед?

— Точно там е работата, че тя отказа да се подложи на него. Категорично. Заяви, че щяло да бъде твърде унизително. Разяснихме ѝ, че трудно ще повдигнем обвинение срещу Макричи, ако не разполагаме със свидетели или физически улики. Единственият свидетел, забелязал Ейнджъл извън заведението, твърди, че той е тръгнал в посока, обратна на нейната. А след като и тя отказа прегледа…

— А баща ѝ?

— О, той напълно я подкрепя. Казва, че след като тя не желае да я види лекар, това е нейно право и той в никакъв случай няма да я насилва.

— Какво беше цялостното му поведение?

— Гневно, бих го нарекъл. Хладнокръвно, сдържано гневно. Външно изглеждаше дори неестествено спокоен. Като вода в препълнен язовир, преди да отворят шлюзовете. — Гън въздъхна. — Както и да е, разследващите разпитаха почти всички, присъствали в клуба онази вечер, но не се намери нито един, който да подкрепи версията на Дона. На теория случаят оставаше открит, но на практика нямаше какво повече да сторим. Работата обаче се размириса. Плъзнаха слухове, клюки и мнозина бяха убедени, че Макричи действително я е изнасилил.

— А според теб така ли е?

Водата образуваше малки езерца по прогизналото поле, хвърлящи синкави отблясъци под следобедното слънце. Дъждът бе отминал и небето на юг се проясняваше. Сиадар бе останал зад тях, а в далечината вече се забелязваха белите къщи на Барвас.

— Ще ми се да знаех. Съдейки по всичко, което чувам за този човек, явно е бил гадно копеле. Но от друга страна, без категорични доказателства…

— Не те питам за доказателствата, Джордж, а за собственото ти мнение.

Гън улови здраво волана с две ръце.

— Добре, ще ти кажа мнението си, стига да не ме цитираш. — Той се поколеба още миг, преди да продължи. — Мисля, че твърденията на момичето са една опашата лъжа.

Пансионът „Парк Тест Хаус“ бе разположен сред редица къщи от кафяв пясъчник — мрачно каменно здание, нашарено с тъмни ивици от дъждовете, скрито зад боядисана в черно ограда от ковано желязо. Към трапезарията му бе добавена остъклена тераса, за да се използва максимално слънчевата светлина. По средата на лятото човек можеше да вечеря на нея, наблюдавайки почти до среднощ розовеещите от залеза облаци.

Крис Адамс неохотно поведе Фин към малката си единична стая на втория етаж, след като той му разясни, че всекидневната за гости на първия няма да бъде най-подходящото място за предстоящия разговор. Докато изкачваха скърцащото стълбище, Фин забеляза, че Адамс се държи някак сковано, сякаш изпитва неудобство. Той бе към трийсетгодишен, висок и слаб, с много светла коса и определено англичанин, съдейки по акцента. Също така имаше изненадващо блед тен за човек, който прекарва голяма част от времето си на открито в грижи за благото на животните. Сметанената белота на кожата му обаче се нарушаваше от почти преминала синина около лявата скула и окото. Носеше широк панталон от рипсено кадифе и блуза с щампован надпис, гласящ, че парите не стават за ядене. Пръстите му бяха необичайно дълги, почти женствени.