Питър Мей - Черната къща

— Не искам ти или който и да било друг да обсъжда повече това с нея. Не ѝ стига унижението, което е преживяла, а и полицията се отнесе с нея като с лъжкиня.

— Доналд, аз не се каня да я унижавам, нито да я обвинявам в лъжа. Просто искам да чуя нейната версия.

— Не.

— Виж, не ми се ще да го правя по трудния начин, но това е разследване на убийство. Ако реша да я разпитам, ще я разпитам.

В очите на Доналд припламна бащински гняв. Само за кратко, докато самоконтролът се намеси и го потуши.

— В момента не е тук. Отиде с майка си до града.

— Тогава ще намина пак. Например утре.

— Може би щеше да е по-добре, Фин, ако изобщо не се беше връщал.

В думите и тона на Доналд се съдържаше нотка на хладна заплаха. Трудно бе да се повярва, че това е същото момче, което някога го бе защитавало от побойниците, бе рискувало собствената си кожа, за да го спаси в нощта, когато лежеше повален от Ейнджъл Макричи пред местния магазин.

— И защо? Защото мога да открия истината? Какво толкова страшно има в истината? Ако Макричи бе изнасилил моята дъщеря, и аз вероятно бих се изкушил да взема закона в свои ръце.

Доналд поклати глава.

— Направо не е за вярване, че ме смяташ способен на подобно нещо, Фин.

— И все пак ще ми е интересно да знам къде си бил в събота вечер.

— Понеже твоите колеги вече ми зададоха същия въпрос, вероятно ще откриеш отговора някъде из протоколите им.

— Няма как да разбера дали протоколът лъже, докато с хората обикновено ми се удава.

— Бях там, където обикновено съм всяка съботна вечер. У дома, зает с писането на неделната си проповед. Жена ми ще го потвърди, ако си направиш труда да я попиташ. — Доналд отиде до вратата и я задържа отворена пред Фин в знак, че разговорът им е приключил. — А и във всички случаи не е моя работа да въздавам възмездие на грешниците. Всевишният сам ще реши каква участ заслужава Ейнджъл Макричи.

— Ако вече не го е сторил.

Фин излезе във ветровития следобед и дъждът започна да вали както подобава. Хоризонтално.

Докато стигне до колата на Гън, работеща на празен ход на паркинга, вече бе прогизнал до кости. Тръшна се върху пътническата седалка и захлопна вратата след себе си. По къдриците му се бе събрала вода, която се стичаше на вадички по лицето и врата му.

— Е? — погледна го Гън, като усили радиатора.

— Защо не ми разкажеш какво се случи в нощта, за която дъщерята на Доналд твърди, че е била изнасилена?

Докато шофираха обратно към Сторноуей, облаците се разкъсаха и покриха цялото небе в ивици от синьо, черно и пурпурносиво. Пътят се стелеше пред тях, издигайки се към хоризонта, а лъчи от слънчева светлина прозираха през дъждовната пелена.

— Случи се преди около два месеца — каза Гън. — Дона Мъри и група нейни приятели пиели в клуба в Кробост.

— Не каза ли, че била само на шестнайсет?

Гън го стрелна с очи, сякаш да провери дали не се шегува.

— Май наистина си отсъствал твърде дълго.

— Това е незаконно, Джордж.

— Все едно, било е петък вечер. Мястото е било претъпкано, някои от хлапетата са били пълнолетни, а и никой не е обръщал особено внимание.

Сумракът неочаквано се разсея, капките, забърсвани от чистачките по предното стъкло заблестяха, а над полето вляво от тях изникна дъга.

— Между момчетата и момичетата вървели обичайните задевки. Знаеш как е, когато се смесят алкохол и младежки хормони. Макричи седял на обичайното си място, на стол пред бара, и хвърлял по някое похотливо око на девойчетата. Трудно е да повярва човек, че все още си е падал по тая част след всичкия алкохол, изгълтан през годините. Сам видя в какво състояние беше черният му дроб. — Фин кимна. Ейнджъл пиеше здраво, още от ученик. — Както и да е, по някаква причина Дона привлякла вниманието му. Необяснимо защо, явно е решил, че и той ѝ се е сторил привлекателен, и предложил да я почерпи едно. Тя му отказала и всичко можело да свърши дотук, но за беля някой му подшушнал, че тя е момичето на Доналд Мъри, и това наляло масло в огъня.

Фин можеше да си представи колко забавно се е сторило на Макричи да свали дъщерята на свещеника — особено при мисълта, че и баща ѝ може да научи.

— През останалата част от вечерта той продължил да ѝ досажда, да ѝ поръчва питиета, които тя не докосвала, да се опитва да я прегръща и да ѝ прави неприлични предложения. Приятелите ѝ намирали това за голям майтап и никой не виждал в Макричи реална заплаха — просто един дърт подпийнал козел на бара. Но Дона се ядосала не на шега. Той провалял съботната ѝ вечер и накрая решила да си тръгне. Приятелите ѝ казват, че напуснала бясна заведението. Почти никой освен барманката не забелязал, но около минута по-късно Макричи също се смъкнал от стола и тръгнал подир нея. Оттук нататък показанията започват да се разминават.