Питър Мей - Черната къща

— Имай предвид — допълни Гън, — че макар вече да не заключват люлките, никога няма да видиш дете да ги използва в неделя. Както и няма да видиш домакиня да простира прането си. Поне не на открито.

Нов спортен център закриваше от погледа някогашното училище на Фин. Преминаха покрай зданието на местния съвет на Хебридските острови и бившия хотел „Сийфорт“, срещу които се редяха традиционни къщи от варовик със стъпаловидни фронтони. Смесица от стара и нова грозотия.

Сторноуей си бе останал все така неугледен, както и в миналото. Гън сви по Луис Стрийт, където между къщите се гушеха пъбове и тъмни малки магазинчета, а после наляво по Чърч Стрийт, по средата на която се намираше полицейският участък. Фин забеляза, че всички табели с имената на улиците бяха на келтски.

— Кой води разследването?

— Екип от Инвърнес — отвърна Гън. — Долетяха с хеликоптер рано в неделя сутрин. Старши инспектор, сержант и седем полицаи. Също и съдебни лекари. Отгоре явно са взели нещата на сериозно, след като случаят се разчу.

Участъкът се състоеше от няколко сгради с розова мазилка на пресечката с Кенет Стрийт, в съседство със Залата на Царството на Свидетелите на Йехова и с един китайски ресторант. Гън премина през портала и паркира успоредно с голям бял полицейски бус.

— Откога работиш тук, Джордж?

— От три години. Отрасъл съм в Сторноуей, но повечето ми стаж е минал по другите острови. А също и в Инвърнес.

Гън се измъкна от колата, шумолейки с импрегнирания плат на канадката си. Фин също слезе през другата врата.

— И как приемаш факта, че са възложили разследването на външни хора?

— Не останах особено изненадан — усмихна се примирено Гън. — Нали ние тук не разполагаме с нужния опит.

— А какво представлява шефът на екипа?

— О, ще ти хареса. — В погледа му се появи закачлива искрица. — Истинско копеле е.

Истинското копеле се оказа набит дребосък с коса с пясъчен цвят, зализана назад върху ниското широко чело. Излъчването му бе старомодно, одеколонът — също (дали не беше „Брут“?), и още преди да си отвори устата, Фин вече бе сигурен, че е от Глазгоу.

— Старши инспектор Том Смит. — Той се изправи иззад бюрото си и му протегна ръка. — Съболезнования за загубата ти, Маклауд.

Фин се зачуди дали всички знаят и реши, че вероятно са ги предупредили. Ръкостискането на Смит бе кратко и енергично. Когато седна отново, Фин забеляза, че ръкавите на изгладената му бяла риза са акуратно навити нагоре до лактите, а бежовото сако — внимателно окачено върху облегалката на стола. Дебелите пръсти на ръцете и ноктите му бяха безупречно чисти и поддържани, а бюрото, макар и отрупано с книжа, вдъхваше усещане за ред.

— Благодаря — отвърна механично Фин.

— Заповядай, седни. — Докато говореше, погледът на Смит оставаше насочен към документите. — Имам тринайсет криминални инспектори, включително местните, и двайсет и седем полицаи, които работят по случая. Това прави четирийсет души на острова, на които мога да разчитам. — Той най-сетне вдигна очи. — Не съм сигурен защо точно ми трябваш ти.

— Не съм подавал искане да идвам тук, сър.

— Знам, системата ХОЛМС те е избрала. Определено не по моя идея. — Смит замълча за секунда. — Онова убийство в Единбург… имаш ли някакви заподозрени за него?

— Не, сър.

— След цели три месеца?

— През последните четири седмици бях в отпуск.

— Да, вярно. — Той сякаш изгуби интерес към разговора и се върна към книжата си. — И какво велико просветление смяташ, че ще можеш да хвърлиш върху нашия малък случай тук?

— Не мога да кажа, преди да съм в течение на подробностите, сър.

— Всичко е в компютъра.

— Имам обаче едно предложение.

— О, нима? — Смит го повдигна скептично вежди. — И какво е то?

— Ако аутопсията още не е извършена, може би си струва да привлечем патоанатома, занимавал се с единбургското убийство. Така ще имаме база за сравнение от първа ръка.

— Чудесна идея, Маклауд. Което навярно е и причината вече да ми е хрумнала. — Смит се облегна назад със самодоволство, почти толкова натрапчиво, колкото и одеколонът му. — Професор Уилсън пристигна снощи, с последния полет. — Той хвърли поглед към часовника си. — Аутопсията трябва да започне след около половин час.

— Значи, няма да транспортирате тялото до Абърдийн?

— Условията и тук са достатъчно добри. Защо да караме планината да ходи при Мохамед?

— Какво точно очаквате от мен?

— Честно казано, инспектор Маклауд, нищо. Разполагам с чудесен екип, напълно способен да се справи с разследването и без твоята помощ. — Той изпусна недоволна въздишка. — Но системата ХОЛМС, изглежда, смята, че си способен да кажеш има ли някаква връзка с убийството от Пийт Уок, или не. А опазил ни господ да не изпълняваме заръките на ХОЛМС. Затова най-добре иди да присъстваш на аутопсията, хвърли едно око на уликите и ако ти дойде нещо наум, ще го обсъдим. Става ли?