Питър Мей - Черната къща

Вратата към заведението се отвори и Фионлах стрелна очи над рамото на Фин, за да провери кой е. Лицето му възвърна част от цвета си и той побърза да излезе навън. Фин се обърна и видя пред себе си объркано усмихващия се Артър.

— Какво става тук?

— Нищо. — Фин въздъхна и понечи да тръгне подир младежа, но месестата длан на Артър го спря.

— Да не си му казал нещо? — В гласа му имаше истинска заплаха, а цялата топлина се бе изпарила от погледа му.

За Фин бе трудно да повярва, че това е същото малко момче, което някога го бе държало за ръка при погребението на родителите му.

— Не се притеснявай, тайната ти е в безопасност. — И той сведе очи към ръката на стария си приятел, още опряна в гърдите му.

Артър бавно я свали и отново се усмихна, но вече не така дружелюбно.

— Е, всичко е наред тогава. Не бих искал твоето синче да застава помежду ни.

Фин го подмина и се върна в бара, озъртайки се за Фионлах. Ловците на гуга се бяха скупчили и сред тях забеляза Гигс, който го наблюдаваше с тъмните си замислени очи. Но от младежа нямаше и следа. Нечие тупване по гърба едва не изкара въздуха от дробовете му.

— Виж ти, и това ако не е нашето шибано сираче.

Фин се извъртя. За един безумен сюрреалистичен миг почти очакваше да види Ейнджъл Макричи. Или призрака му. Но вместо това над него се извисяваше червендалестото подигравателно лице на неговия брат. И сега Мърдо Руад му се стори също така огромен, както и в първия учебен ден. С единствената разлика, че бе надебелял, а рижавата му коса бе станала по-тъмна, зализана назад над широкото плоско теме. Носеше дебело яке върху мръсна бяла тениска и широки дънки, чието дъно висеше някъде около средата на бедрата му. Едрите му мазолести ръце изглеждаха така, сякаш могат да строшат кокосов орех.

— За какво си се върнал тук да цапаш въздуха?

— Опитвам се да открия убиеца на брат ти.

— Да, бе, сякаш те е грижа.

Фин усети как му прекипява.

— Знаеш ли какво, Мърдо? Може и да не ме е грижа. Но работата ми е да хващам убийците и да ги пъхам зад решетките. Дори ако са очистили такива боклуци като твоя брат. Ясно ли ти е?

— Не, копеленце такова, не ми е ясно! — Другият бе почервенял от гняв, тлъстите му бузи се тресяха. — Сега ще видиш ти кой е боклук.

И се хвърли напред, но Фин бързо отстъпи встрани, наблюдавайки как инерцията стоварва противника му право върху една отрупана с чаши маса, която се срина под тежестта му. От нея наскачаха стреснати, залети с питиета мъже, които започнаха гневно да го псуват. Мърдо се озова на колене на пода, в своеобразно бирено кръщене. Нададе яростен рев, изправи се отново и с вид на разярена мечка се заозърта наоколо. Фин стоеше леко запъхтян, заобиколен от кръг жадни за кръв посетители, които надаваха насърчителни викове. Усети нечия желязна хватка върху лакътя си, обърна се и видя сериозното напрегнато лице на Гигс.

— Хайде, Фин, ела да те изведем оттук.

Но Мърдо вече атакуваше, масивният му юмрук пореше въздуха. В последния момент Гигс дръпна Фин назад и юмрукът срещна физиономията на едър плешив мъж с побойнически вид и бухнали мустаци. Носът на мъжа сякаш се пръсна подобно на презрял плод. Краката му се подгънаха и той рухна на пода като чувал с картофи.

В заведението настана суматоха, над която се извиси един-единствен пронизителен глас, остър и властен. Женски глас.

— Вън! Марш навън! Всички, преди да съм извикала полицията.

— Ами че тя вече е тук — обади се някой шегаджия и онези, които познаваха Фин, се разсмяха.

Съдържателката бе дама на средна възраст, нелишена от привлекателност, с руси къдрици, обрамчващи изящното ѝ личице. Но беше в бизнеса от години и знаеше добре как да се справя с подпийнали клиенти.

— Вън! — извика отново, като удари с дебела дървена палка по тезгяха на бара.

И никой не се реши да спори с нея. Няколко дузини мъже се изсипаха на пустата допреди миг улица. Дъждовните локви блестяха под светлината на лампите, които едва смогваха да разпръсват сумрака. Гигс още държеше Фин за лакътя и ловците на гуга се скупчиха край тях, за да го отведат по посока на кея. Гласът на Мърдо се разнесе през воя на вятъра.

— Бягай, копеленце пикливо! Бягай заедно с шибаните си приятелчета, както си правил винаги!

Фин спря и отскубна ръката си.

— Зарежи го — каза Гигс.

Но той се обърна и застана лице в лице с яростта на брата на убития, а тълпата ги заобиколи в мълчаливо очакване.

— Хайде идвай, жалък страхливец такъв. Какво чакаш?